Родителите се развеждат

За детето разводът на родителите е сложен период. А това е време, когато майката и таткото имат много малко сили и ресурси постоянно да го подкрепят, да говорят с него, да обсъждат неговите преживявания. Те обаче трябва да намерят сили и време за някои базови неща.
Кои са те обяснява психологът и семеен терапевт Татяна Орлова, която работи „Кризисен център за деца и родители“ и е консултант към центъра „Без насилие“. Орлова също така води и курсове за хора, преживели развод и им помага да се справят с психологическата травма и да изяснят отношенията си с децата.
Ето няколко съвета за поведението на родителите към децата след развода.

1. Разделете възможно най-отчетливо съпружеството от родителството
Едното е приключило, другото не свършва цял живот. Децата не се развеждат с родителите си.
Доколко мама и татко ще са отговорни към детето след развода, зависи от личните им качества, а не от това дали живеят заедно или са разделени.

2. Не превръщайте развода в трагедия за детето.
Добре е родителите да сложат акцент върху това, което в живота на детето остава неизменно. Например – че, както и преди, то ще прекарва събота и неделя с татко, че той може по всяко време да му се обажда по телефона, че ще правят заедно планове за бъдеще.
Говорете за фактите (“както и преди с татко ще карате колело“), а не за абстрактни понятия (“преди имахме семейство, а сега него го няма“).
Излишният драматизъм повишава тревожността на детето: нещо е изчезнало, при това необяснимо за него и то е още по-тъжно. Хлапето ще се страхува за майка си, ще се чувства виновно, за това че страда, което допълнително утежнява положението.

3. Не предавайте чрез детето информация на бившия
Не го подпитвайте „А сега при татко ти как е? Какво се случва? Какво е настроението му? Какво каза за мен?“ „Сам ли живее?“
От подобни въпроси детето ще почувства своята значимост за майка си, но и огромна отговорност и тревога: за какво да разкаже, как да повлияе на отношенията на родителите си, няма ли да загуби след това окончателно един от двамата.
Подобни решения не са по силите му.

4. Не търсете подкрепа от детето, не споделяйте с него болката си
Ако майката се чувства зле и не е потърсила професионална помощ от терапевт, ако не си е направила план как да се измъкне от това състояние и няма друг възрастен, с когото да сподели и поговори, участието на детето е неизбежно. Ще се случи, дори без тя целенасочено да го иска. Просто, защото детето ще вижда как майка му страда и ще иска някак да ѝ помогне.
Така или иначе то няма да успее, от което ще се почувства още по-зле, защото не се е справило със задачата. Затова е важно жената сама да намери начин да си помогне – това не е грижа за нея самата, а  отговорност за децата.

5. Не запознавайте детето с новия си партньор, докато не сте напълно наясно с вашите отношения
По време на запознанството е добре да не се налага детето да избира между татко и новия мъж до мама. То обича баща си, а ако новият избраник на мама му допадне, ще се почувства предател. И е добре запознанството да започне с обяснение, че няма да му се налага да избира и сравнява. Татко ще си остане винаги татко, а в живота му ще има и още един възрастен приятел, с който може да общува.
Важно е също така новият партньор да не възпитава, нито да наказва детето. Това както и преди развода остава задължение на родителите му.

6. Не бива да разказвате на хлапето какво лошо е направил татко по отношение на мама
Това въобще не засяга детето. Не е разумно да събуждате в него „справедлив гняв“ - то няма как да защити майка си, но може да получи тежка психологическа травма.

Следва продължение

Мона Василева