За белезите на влюбените

"Влюбените стигат до първата си целувка не само с копнежи, но и с белези. Невинаги търсят изгода. Някои се нуждаят от убежище, други са устремени само към хиперреалността на екстаза, заради която са готови да ръсят възмутителни лъжи или да правят нерационални саможертви. Рядко обаче се питат от какво имат нужда или какво желаят. Паметта не съхранява добре миналите провали. Детството прозира през кожата на възрастния, за добро или за зло. Както и законите на наследствеността, които обвързват личността. Влюбените не знаят, че няма свободна воля. Не съм слушал достатъчно радиопиеси, за да науча нещо повече, но от песните заключавам, че през декември влюбените не се чувстват като през май, че да имаш утроба, може да се окаже неразбираемо за онези, които нямат, и че обратното също е вярно."

Иън Макюън, из "В черупката"