За ползата от писмата до мама

Zdr spoko idvam

Светът се промени толкова много и толкова бързо, че на горния единствен ред вече се гледа като на нормално писмо. И пак добре, ако детето сметне за необходимо да го прати с есемес до родителите, притеснени, че вече е полунощ, а то още не се е прибрало.

Днес ни е трудно дори да си представим как някой тийнейджър си прави труда да намери хартия и химикалка, да съчини и да напише поне половин страничка с подредени мисли, да ги запечата в плик и да отиде до пощата. Пък и защо му е, щом смартфонът е на една ръка разстояние?

Доналд Стърок дава интересен отговор на този въпрос в книгата си „С обич: Момчето“ (“Книгомания“). В нея са събрани писмата на Роалд Дал до неговата майка Софи Магдален – общо над 300 страници заедно с коментарите. Не защото писмата са твърде дълги, а защото са над 600 и са писани редовно в продължение на цели 40 години – от 1925-а до 1965-а.

Любопитното е, че признатият днес майстор на сатиричната и детска проза започва още като момче да описва патилата си по пансиони и училища, без да се притеснява от купищата правописни грешки. Но тъкмо в тези писма Роалд Дал шлифова уменията си на разказвач, търси подходящите метафори и се учи да разсмива първата си читателка.

„Моля извини ме за грозното писмо, но пиша в занималнята в доста лоши условия, извинение е също и че някой долу пее и звукът прилича на муха, бръмчаща в чашка на лютиче, която има и бъбречна криза и лумбаго...“, шегува се тийнейджърът Роалд.

И още: „Човекът който ни преподава математика - майор Стрикланд (Стрикър), е ужасно смешен... Мисля, че е почти смахнат! Нисък е, с лице като бъзов цвят и мустаци като африканска джунгла. Има глас на жаба, няма гърди и има шкембе!“

С тези писма бъдещият автор на „Матилда“, „Вещиците“ и други шедьоври поддържа непрекъсната връзка с майка си от всяка точка на света, а след завършването на образованието си той пътува често и надалеч. Двамата със Софи Магдален остават близки до края на живота ѝ, свързани с мастилената нишка така, като че изобщо не са се разделяли.

Ирина Дойчева