Защо е толкова важно да кажете „Не“

В първата част на материала  обяснихме колко трудно е за някои родители да кажат „не“ и да поставят задължителните ограничения, които обаче за детето са жизненоважни. Защото без тях то губи ориентир и сигурност.
Говорихме и за най-честите грешки, които родителите допускат, когато не успеят да наложат своето „не“ с мирни средства, без натиск, сила и заплахи.

Сега продължаваме.

Общи правила

- Не изпадайте в крайности. Когато забраните са прекалено много, на свободата ѝ остава малко място. Така скоро детето ще прояви протест или обратното – апатия. А в бъдеще – може да го лишите от желание да прави самостоятелен избор. ( защо да пробвам като така и така ще ми го забранят)

- Важно е родителите да са на един фронт. Детето се ориентира и подчинява по-лесно на забраните, ако родителите са единодушни по даден проблем. А не да тича ту при единия, ту при другия, за да намери по-изгодната позиция, да пробие и да наложи своето. Ако възникне непредвидена ситуация и татко е разрешил нещо, с което вие не сте съгласна, пред детето защитете авторитета му, а после на саме опитайте да постигнете договореност.

- Във възпитанието е важно да сте последователни. По отношение на едни и същи неща – мнението да е непоклатимо. Ако сутринта детето чуе „не“, а вечерта „да“ , то престава да слуша и да уважава.

- Отказвайки е важно да проявите загриженост. Забранявате, но проявявате съчувствие. Така детето по-лесно приема забраните и се съгласява с тях. А вашите отношения няма да се нарушат. Кажете на детето, че разбирате неговите чувства, но не отстъпвайте. „Знам, че много искаш, но няма как да стане!“

- Забранявайки нещо, е важно да останете на позицията на възрастния – да сте уверен и спокоен по отношение на детето. Ако проявите раздразнение, губите тази позиция.

Помогнете на детето да се справи с чувствата, които изпитва, когато е чуло вашето „не“. И задължително му предложете вашата подкрепа. „Да, знам че искаш много да играеш, но сега е време за обяд/ да се прибираме/ да лягаш да спиш. Това те разстройва. Ела при мен, ще те гушна!“

До 5-годишна възраст отлично „работи“ методът за превключване на вниманието. „Хайде, сам си прибери играчките. Или искаш да го направим заедно? Коя от тях ти е най-любима? С коя да започнем? А в къщи какво искаш да правим? Кое филмче ще гледаме?“

Защо е много необходимо това противно „не“

“Не“ - то помага да се установят правила и ограничения. Спазвайки ги за детето е по-лесно да взаимодейства със света.
Наличието на граници структурира реалността и намалява тревожността. Важно е обаче да не прекаляваме и да използваме забраната, само когато това е нужно – само когато нещо заплашва живота и здравето на детето.

Словесната конструкция

По правило безапелационното „не“ родителите използват в тези случаи, когато действията на детето застрашават неговата безопасност и могат да са заплаха за здравето.
Има обаче и други начини да формулирате една забрана.

1. „Защото ние с татко ти решихме така“

Тази фраза често спасява от непрекъснатото мрънкане и претенции на детето. Идва един момент, когато трябва да се сложи край и този подход помага.

2. „В нашето семейство това не е прието“

Обикновено се налага да се каже, когато искате да наведете детето на мисълта, че поведението му е неприемливо и, че в къщи има правила, които всички спазват.

3. “Така не може да се държиш“, „Така не се говори“, „На обществени места не се вика“

Тези фрази приличат на забрана, но са много по-меки, защото са безлични. И позволяват поглед от страни.
Обикновено те не пораждат негативни чувства у детето. То не се чувства лошо или виновно. И тези безлични наставления то приема по-лесно. А задача на родителите е не да ругаят и да заплашват, а да коригират поведението му.
Правилното е да избягват „ти-послания“ (“Те си лош“ , „Ти се държиш непоносимо“). Защото директната атака ще накара всеки, без значение дали е възрастен или дете, да се отбранява и да спори.

4. “Така не може. Избирай – правим така или така?“

Може да забраните едно или друго, но може и да има избор. Тогава давате 2 алтернативи, които устройват и вас. Давете обаче шанс на детето да направи самостоятелен избор.

5. „Тази постъпка е лоша“

Казвайки това, вие квалифицирате постъпката, а не давате оценка на него самото. Така детето прекрасно разбира, че не то, а постъпката е лоша и му е много по-лесно да се поправи.
Забравете за репликата „Добрите деца не се държат така“ - тя е останала в речника на по-старото поколение от едни други времена. Не я произнасяйте, защото детето мигновено ще реши, че е влязло вече в графата на лошите.
Подобна критика от страна на родителите може силно да травмира детската психика, а и няма да събуди никакво желание за промяна в добра посока.

Източник, Мона Василева