Пренатален психолог: Още в корема можем да формираме бъдещ оптимист

Диана Димитрова преподава пренатална психология в Медицинския университет във Варна. Преди 12 години създава Училище за родители в морския град. През 2009 г. името ѝ е включено в алманаха “Бележити български жени” за особените ѝ заслуги към здравето на бременните и техните деца.

***
От  колко години се практикува пренатална психология в България, д-р Димитрова?

Практически може би от 2004-2005 г., тогава се появиха първите преподаватели, които заговориха за пренатална психология. 

Защо съществува този отделен клон в психологията? Това не е ли всъщност психология на майката?

Пренаталната психология е ориентирана към изследване на детето по време на вътреутробния живот, а перинаталната психология засяга периода около раждането – няколко месеца преди и месец след него. Вече има ултразвукови и доплерови диагностични методи, с които се проучва как стресът и вълнението, ускоряването на пулса на майката може да повлияят върху детето.

Освен това, след като то се роди, се правят много интересни изследвания върху характеровите особености на бъдещия индивид в зависимост от това как майката е прекарала бременността си. Например дали е била сама, без партньор, по време на бременността, дали е преживяла голям стрес, дали е гладувала, като е пазила диета, дали е била подложена на различни други влияния. Има много интересно изследване, което показва, че най-важният аспект от живота на нероденото дете представлява емоционалният статус на майката след шестия месец.

Ако майката е спокойна и преживява бременността без сътресения, вероятността детето да развие оптимистична нагласа към света се увеличава с близо 70%. Т.е. ние формираме още в утробата един бъдещ оптимист. Или обратното.

На бременните се казва: „Бъдете щастливи, бъдете радостни!”, но това не се постига лесно. Какво конкретно може да се направи, за да се защити детето от вредните въздействия, на които е подложена майката?

Американската асоциация по пренатална психология твърди, че всекидневният стрес, който е регулярен, който жената преживява и без да е бременна, не може да окаже пагубно въздействие върху детето.

Влияят по-скоро екстремни стресови ситуации, и то когато са в продължителен период – например загуба на близък човек по време на бременността или когато жената не желае това бебе. Много е трудно да се заповяда на човек да е щастлив, но майката трябва да бъде заобиколена от много внимание, трябва да й се осигури физически и емоционален комфорт.

Има родителски курсове, които учат какви качества да се предадат на бебето още, докато е в утробата. Това своеобразно програмиране на детето не е ли несправедливо спрямо неговата човешка свободна воля?

За програмиране и дума не може да става, защото влиянията не могат да бъдат толкова силни. Няма как родителят да програмира, да речем, детето му да стане космонавт. Каквото и да правят по време на бременността майката и бащата, както и да го мислят, каквото и да мечтаят, това в никакъв случай не означава, че детето им непременно ще лети в Космоса. По-скоро се създава една благоприятна среда и всичко е на физиологично ниво.

Когато например майката пушачка мисли да запали цигара, все още не е запалила, а само мисли за нея, пулсът на бебето се ускорява, защото тя изпада в абстиненция и по чисто физиологичен път стресовият хормон в нейната кръв се увеличава. Оттам се увеличава и кортизолът в кръвта, който постъпва към бебето. То, от своя страна, има компенсаторен механизъм и учестява пулса си. Става въпрос за такъв тип взаимодействие, не за някакви внушения, програмиране или свръхментални инсинуации, които просто не трябва да се разбират по този начин.

А какво точно означава пренатална травма?

Приема се, че докато човек се развива вътреутробно, върху него действат т.нар. матрици и първата негативна матрица е т.нар. отровна плацента. Има се предвид, че когато майката пие, пуши, води нездравословен начин на живот, всичко това минава през кръвта и отивайки през плацентата към бебето, създава у него изключително неблагоприятни усещания. Например липса на кислород, кислороден глад на мозъка, кислороден глад към сърцето на плода, което още няма компенсаторни механизми, за да се справи.

Така, на подсъзнателно ниво, се формира матрица, че светът не е добро място за живеене и животът е борба. В момента на раждането, когато настъпват контракциите на матката и бебето се притиска от маточните стени, в подсъзнанието се запечатват спомените от раждането и тази матрица се нарича „борба и бягство” или „излизане извън света”, който досега е бил относително уютен. И веднага след раждането, ако детето е посрещано със силни звуци, на студено, ако е пошляпвано (понякога децата се потупват, за да се предизвикат дихателни движения). Такива сътресения за детето, което идва от съвсем различна среда, се проявяват в матрица на насилие. И това се случва на подсъзнателно ниво. Затова се говори за пренатална памет.

Цялото интервю можете да прочетете в Обекти.бг.