Как се стига до синдрома на „раздрусаното бебе“

Синдромът на раздрусаното бебе е особена форма на малтретиране. Травмата се получава от насилствено раздрусване. Извършителят губи контрол и силно разтърсва бебето в продължение на 5-20 секунди. 

Механизмът на травмата е специфичен и тя не може да се получи случайно, обясняват специалисти.
Отговор на 7 най-често задавани въпроса дава френският педиатър проф. Мишел Руси, професор към университета в град Рен, консултант на апелативния съд.

Как се случва

Най-често се случва с бебета на няколко месеца (обикновено те са под 6 месеца, но може и да са по-големи - до 2 години). Причината е, че плачат много и изнервят родителите си.
На тази възраст детето не държи стабилно главата си, защото мускулите на вратлето  все още не са укрепнали.   

Изнервеният възрастен разтърсва силно бебето назад и напред. Вратът не издържа на резките движения. Това нанася травма на шийните и на гръбначните прешлени и има необратими, често фатални последици.

Травмата може ли да се получи неволно при игра

Не. Не е същото. Проучвания сочат, че подхвърлянето на бебето във въздуха при игра (което също не се препоръчва) и хващането му, не води до подобно отмятане на главата, нито е със същата сила.
Доказано е, че при игра никога не се получават травми, подобни на тези при раздрусване.

Важно е игрите да са съобразени с възрастта на детето и то да не „лети“ на самолетче, преди да започне стабилно да си държи главата.
Разтърсването е съзнателен акт. То не може да бъде причинено при игра или от несръчност на някой от възрастните във всекидневието.

Какви са най-честите обстоятелства

Обикновено плачът на бебето е причина за гняв, загуба на контрол от страна на възрастния. Той взема бебето и го разтърсва, за да го накара да млъкне.

Травмата не се дължи на падане от легло, стол или от маса за повиване, при които също може да има нараняване на черепа, но последиците не са същите.
При синдрома на "разтърсеното бебе" само няколко минути, дори и едно тръскане е достатъчно, за да причини непоправими поражения.

Какви са пораженията:

Често това са травми на главата, мозъчен кръвоизлив, нараняване на гръбначния мозък или мозъчен оток, заради липсата на кислород.
Подобни поражения може да има при тежки пътнотранспортни произшествия.

10 процента от бебета при подобно малтретиране умират, а голяма част от останалите са с последици за цял живот - епилепсия, забавяне в развитието.
Особено тежки са пораженията при бебета под 6 месеца.
Когато децата са тежки и са по-големи, травмите и последствията не са така тежки.

Нормално ли е родителите да са гневни, когато бебето реве?

Напълно нормално е и се случва на много родители. Естествено, без да губят контрол над постъпките си и, без да малтретират бебето си.
Някои бебета наистина плачат много и притесняват силно всички – родителите, братята и сестрите си, бавачката, която се грижи за тях. Особено през нощта.

Има хора с нисък праг на търпимост. И те лесно изпускат нервите си. Установено е, че най-често бебето се малтретира от близките – от родителите  или от човека, който се грижи за него.

Защо бебетата плачат

Родителите трябва да знаят, че през първите 3 месеца бебето може да плаче до 3 часа на ден. Когато мине първото тримесечие, плачът значително намалява. Някои деца обаче усещат притесненията на майките си и продължават да плачат. Родителите, особено по-младите и по-неопитни, може да не се досетят какво да направят и от какво има нужда бебето.

Как да постъпим, ако се разярим 

Разумно е да оставите бебето да лежи по гръб  в креватчето  и веднага да излезете от стаята.  Не бива да  се страхувате да го оставяте само, когато плаче.  Ако е в креватчето си, нищо лошо не може да му се случи.
След това потърсете помощ от някой близък. Било от таткото или от приятелка или съседка. Намерете човек, с който да поговорите. Дори и по телефона разговорът ще ви успокои и ще разсее гнева.
Може да послушате музика, да излезете на кратка разходка и да оставите друг да се погрижи за бебето. Идеята е да намерите бързо решение, което да ви разтовари и разведри.
По-късно, за да не се стигне отново до подобна ситуация, е добре да потърсите съвет от вашия лекар или педиатър.

Източник: topsante.com, адаптация Мона Василева