Как да разпознаете хранителното разстройство

През последните години хранителните разстройства (EDD) – анорексия нервоза и булимия нервоза – стават все по-чести сред децата и юношите и се отключват на все по-ранна възраст.
Ако преди десетина години тийнейджърите са били жертви на хранителни разстройства, сега те могат да бъдат открити дори при 8-10-годишни деца.
Това се дължи най-вече на фокусирането във външния вид - страха от напълняване, идеализирането на кльощави модели, на които искат да приличат, наложени от социалните мрежи.

Момичетата са особено податливи

на това влияние.
Ето защо е важно да се познават признаците на хранителните разстройства – колкото по-рано родителите открият и „видят“ симптомите, толкова по-малък е рискът от тежки дългосрочни усложнения и има по-големи са шансовете за пълно излекуване, твърдят специалистите. Наблюдавайте детето внимателно.

Ето за какво да следите:

1. Редовно отказва закуска, обяд или вечеря.

2. Буквално е обсебено от тренировките, особено след хранене.

3. Храни се много избирателно, например изключва цели групи храни от менюто си. Или яде само в определени часове, например само сутрин.

4. С готовност обсъжда менюто, но на масата само рови в чинията с вилицата.

Снимка: Getty

5. За потискане на апетита пие енергийни напитки с високо съдържание на кофеин.

С една дума, родителите трябва да внимават, ако детето започне упорито да спортува всеки ден. Или спре да яде нормално и под някакъв предлог започне да избягва храна, която преди това е обичало. Всичко това е сигнал за повишено внимание.

Ако подобно поведение се съчетае с признаци на тревожност или депресия – детето се заваря в себе си, губи интерес към всичко, което преди е харесвало е време да се свържете със специалист.
Но първо, все пак трябва да се опитате спокойно да говорите с детето за това, което се случва. Най-вероятно тя или той няма веднага да признае, нито ще говори откровено за чувствата си. Ще ви трябва много търпение.
Може би е по-добре този разговор да не се води от татко или мама, а от друг възрастен, на когото то има доверие.
Ако не се справите, не отлагайте. Потърсете помощ от психолог.

Източник: lifehacker.com, Мона Василева