Рисунката – огледало на вътрешния свят на детето

Детето тича към нас и възторжено вика: „Виж какво нарисувах!“ И често доволни от това, че поне 20 минути наоколо е било тихо, родителите хвърлят бегъл поглед на „творбата“ и механично казват „Много е красиво!“, продължавайки да вършат своята работа.
Ако обаче погледнат по-внимателно, може да получат информация, която е много ценна и уникална. Няма от къде другаде да я научат.
Рисунката може да ги ориентира как се чувства детето, как възприема семейството си и своето място там.

Време у дома

Децата често рисуват семейството си.
По правило всички присъстващи в творбата са разположени някъде на вън, на открито и стоят един до друг, обърнати с лице.
Вижте къде се е нарисувал авторът на творбата - до близките си или далеч от всички.
Както отбелязват детските психолози, децата, живеещи в хаотична среда - където има много шум, безпорядък, често се рисуват далеч от останалите членове на семейството.
Хаосът, царящ в дома и в отношенията между членовете на семейството, може да повлияе негативно на развитието на децата и чувството им за сигурност.
Ако хлапето се чувства комфортно у дома, то ще нарисува себе си в центъра на семейната „вселена“, близо до останалите.

Дете рисува семейството си. Снимка: Getty

Трябва да обърнете внимание и на изражението на лицата в картината на малкия художник – тъжни, ядосани или весели. Те също могат да кажат много за атмосферата в къщата и как се чувства детето в нея

От драсканица до рисунка

Всички деца започват с драскулки, но до четири-петгодишна възраст те, като правило, вече могат да рисуват повече или по-малко разпознаваеми фигури на мъже, цветя, къщи и т.н.
На тази възраст децата обикновено рисуват това, което виждат.

До седемгодишна възраст има скок в развитието на способностите на малкия художник.
В рисунките се появяват много детайли, върху хората се появяват дрехи, изображенията на животни стават по-сложни.

Децата вече не просто рисуват това, което ги заобикаля. Сюжетите на картините отразяват нови знания и полети на въображението.
Разбира се, тук говорим за някои средни показатели: има деца, които започват да рисуват хубаво в много ранна възраст, има такива, които изобщо не обичат да рисуват или това, което изобразява,т е близко до най-примитивните образи.
Всичко е много индивидуално, защото говорим за творчество.

Детайлите

Чудовище, което малко дете е насисувало. Снимка: Getty

Родителите е добре да обърнат внимание на някои характеристики на детската рисунка. По-специално на пълната липса на напредък в уменията и на „засядането“ в някакъв сюжет, когато детето рисува едно и също нещо дълго време и с минимално разнообразие. Това може да е сигнал за някои отклонения в развитието.
Ако не разбирате какво е изобразено на рисунката, питайте.
Децата обикновено обичат да говорят за това, което са нарисували и да се отдават на дълги обяснения, което само стимулира тяхното въображение и артистично въображение. А това е от полза за тях.
Бъдете готови да научите много нови неща за това, което се върти в главата на младия художник и за света около него.

Притесненията на родителите

Първо, ако на рисунката постоянно се появяват страшни чудовища, пожари, експлозии, зли хора и други „тъмни неща“.

Второ, ако детето винаги се изобразява като много малко спрямо всичко останало, което е нарисувано на картината.

Трето, ако детето постоянно използва в своите рисунки „агресивни“ цветове, като черно или червено.

Освен това си струва да обърнете внимание как точно то изобразява човешки фигури. Ако крайниците винаги не са там, където трябва, това също е причина да посетите специалист.

По материали на moms.com, Мона Василева