Мръсният въздух бави паметта на учениците

Хроничното излагане на замърсен въздух се отразява отрицателно на конгнитивните ни способности, установи съвместно изследване на американски и китайски учени. Проучването обхванало 20 000 китайски граждани и се съсредоточило върху техните математически и речеви способности. То било осъществено от специалисти от Йейлския и Пекинския университет.

Те достигнали до извода, че дългото дишане на замърсен въздух поразява интелекта, като пораженията са съпоставими с един годишен клас по-малко образование, пише Мениджър нюз, като се позовава на БТА. А за хората над 64 години това е равностойно на няколко годишни образователни класа по-малко.

Речевите умения се оказали по-осезаемо засегнати, в сравнение с математическите във влошената градска среда. Когнитивните способности на мъжете страдали повече от замърсения въздух, в сравнение с тези на жените.

А ето как се отразява мръсния въздух на децата:

Учениците се представят по-зле на важни изпити в дни на особено голямо замърсяване на въздуха. Специалистите са на мнение, че техните констатации са релевантни за повечето хора по света, тъй като 80 процента от градското население на планетата диша замърсен въздух.

На път за училище децата са изложени на фините частици и прах от замърсяването на въздуха. Учени доказаха, че този вид атмосферно замърсяване оказва негативно влияние върху паметта.

Отдавна е известно, че мръсният въздух в класната стая е особено вреден. Сега учените изследват въздействието на въздуха, който децата дишат на път за училище.
Резултатите от проучването са публикуване в списание Environmental pollution.

Испански екип от Института за световно здраве ISGlobal в Барселона изследва негативното въздействие на фините частици, които се отделят във въздуха от газовете на колите, върху умствените способности и развитието на децата.

Изводите, които прави, са въз основа на анализ данните от 1200 деца на възраст 7-10 години от 39 училища в Барселона. Те засичали нивото на замърсяване на въздуха по маршрута им до училище. И същевременно оценявали способността на учениците да концентрират вниманието си и паметта по време на работа. Оценките били правени неколкократно през 12-те месеца на проучването.

Тестовете им били съпоставени с нивото на замърсяване. Така учените стигнали до заключение, че излагането на фините частици от замърсяване на въздуха забавят работата на мозъка и затрудняват паметта.

„Резултатите от токсикологичните тестове сочат, че краткото излагане на въздух с високи концентрации от фини частици, има негативен ефект върху здравето“, обяснява Мар Алварес Педрерол, изследовател от ISGlobal, цитиран от Timesnews.

Въздухът в големите градове съдържа коктейл от отрови: твърди частици, прах, сажди, дим. Частиците азотен двуокис с диаметър под 10 микрона увреждат белия дроб. Установено е, че ако концентрацията им се увеличи само с 5-10 микрограма в един кубичен метър въздух, опасността от астма се увеличава 20 пъти. 

Заедно с твърдите частици, във въздуха има серен двуокис, азотни съединения и бензинови изпарения.
Особено опасен е въглеродният окис, който се освобождава при непълното изгаряне на горивото от автомобилите. Той остава във въздуха около месец, след което се окислява до въглероден двуокис и вече е относително безопасен.

Той понижава способността на кръвта да пренася кислород. Страда сърцето и най-вече мозъкът. И това е известно отдавна.
Въпросът, който сега си задават специалистите, е дали мръсният въздух вреди само на тези, които ходят пеша, докато тези, в превозни средства и коли, са защитени. И отговарят:“Категорично не!“

„Тези, които ходят до училище, са по-силно изложени на замърсяванията на въздуха, но това не значи, че онези, които са с кола или обществен транспорт, са защитени. Те също се изложени на силно замърсяване“, обясняват учените. 

Изходът е да се ограничи автомобилният трафик в градовете. 
И решението е за всички нас – да се ограничи използването на леки коли, да се направят маршрути, които не минават през оживени улици, натоварени с трафик, поне докато детето се придвижва от дома да училището.

Мона Василева