Още в първата година се разбира дали детето ще има говорни затруднения

След първата ни среща с Ива Александрова, когато говорихме за зависимостта на малките към технологиите, сега умуваме над вероятността за поява на говорни проблеми и всичко, което е важно да знаем, за да им помогнем навреме.

Родителите на деца с говорни нарушения търсят помощ от логопед, когато малките станат на 4-5 г. Късно ли е? А и много деца, които нямат никакви говорни нарушения, се нуждаят от помощ, когато тръгнат на училище. Вероятно не става дума за дислексия, но много прилича – обръщат букви огледално, трудно свързват срички, не могат да прочетат цяла дума...

Има много показатели, които ни помагат още в съвсем ранна възраст да следим детското развитие. Например, ако детето трудно овладява контрола и движението на главата и крайниците в първите месеци от живота.

Също и трудности в дъвкането, гълтането и храненето, пълзенето и прохождането. Това са маркери за трудности и забавяне в овладяването на моториката, които винаги дават отражение и при развитието на говора.

Добре е родителите да направят консултация с логопед, ако детето им на една година и два/три месеца не използва поне една-две думи за комуникация.

На година и половина очакваме около 20 думи, а след това децата овладяват между 2 и 4 нови думи всеки ден. Това означава, че 3-годишното дете следва да има около 800 до 1000 думи активен речник.

Колкото до нарушеното звукопроизношение, ако детето ви говори добре и има достатъчно голям речник на навършени 4 г., можете да се консултирате отново. Звуковете в нашия език се появяват в определена възраст и имат свои периоди на овладяване.

Затова, ако заведете 3-годишно дете на консултация с притеснение, че не може да произнася звука „р“ например, логопедът ще ви каже, че всичко е наред. Очакваната възраст за поява на този звук е между петата и шестата година.

Трудностите, за които говорим в периода на ранната училищна възраст, са в по-голямата си част моторни. Наистина, децата все по-често изпитват затруднения в овладяването на фината моторика и писането.

Като основни причини за това можем да определим забавяне на развитието на моториката още в много ранна възраст. Ето защо е добре тези маркери, за които говоря, да се познават от родителите и те да следят внимателно развитието на децата си.

Дислексията и другите свързани нарушения се диагностицират в края на първи клас и е важно да сме сигурни, че не става въпрос за лошо ограмотяване.

В последните научни изследвания по темата се появява хипотезата, че дислексията е нарушение на зрителната обработка на сигналите, които постъпват в мозъка, и дори се правят опити за създаване на специални очила за преодоляване на това нарушение. Надявам се, че скоро ще можем да видим и резултатите.

Най-добрия съвет, който мога да дам на родителите, е да се консултират с логопед на равни интервали от време. Например, след всеки рожден ден на детето, започвайки от първия. Така могат да бъдат уверени, че детето им се развива добре и да работят върху забавянето и трудностите, ако има такива.

Колкото повече отлагате срещата с логопеда, в очакване детето да „израсте“ проблема, толкова повече време и средства ще трябва да вложите в терапия по-късно. Превенцията наистина е най-добрата терапия.

В САЩ 30% от децата в първи клас са в групата на т. н. alternative learners - не седят на чин, математика учат с кубчета и приложни материали, почти не пишат, работят с различна система за четене...

Тук учителките в 1 клас често вдигат отчаяно ръце и цялата тежест пада на родителите, които получават тетрадки, издраскани със забележки – още от втория срок децата пишат сложни диктовки – и напреднали, и тези с по-бавен успех. Така страда и детето, и семейството му. Какъв е изходът?

Наблюдавам много интересен феномен. Когато обсъждаме ранното детско развитие (от 0 до 3 г.) хората са единодушни, че „всяко дете е различно“. Но, когато тръгнат на училище, очакваме от тях да имат еднакво развити умения и да постигат сходни резултати.

Но действително всяко дете е различно. Всяко учи по различен начин, помни по различен начин и се изразява различно. Няма как да ги уеднаквим, а и не виждам смисъл да го правим.

Според мен по-добрият подход е да се промени системата на образованието, защото в този си вид изобщо не успява да развива уменията на всяко дете.

Наблюдаваме опит всички деца да бъдат вкарани в единен шаблон. Фокусът е върху това, което не умеят, а не върху това, в което са добри. Всеки може да учи и това е изконно човешко право.

Ако може да се научи да смята или чете с алтернативни методи, защо не? Нали е важно да имаме умението, а не то да бъде постигнато с тетрадка и молив?

Ако родителите нямат възможност да плащат за частни уроци на логопед, какво бихте им препоръчали? Има ли някакви основни неща, с които можем да помогнем?

В България има много центрове и кабинети, които са държавни или общински и терапията в тях е безплатна. Освен това, в седмицата между 5 и 11 март организираме безплатни консултации в цялата страна, включително с частно практикуващи логопеди. Ако родителите желаят, има варианти за безплатна консултация и терапия.

Хубаво е все пак специалист да прецени за какво нарушение става дума и да даде насоки за работа у дома. Логопедите работят с много широк кръг нарушения и наистина е трудно да се дадат общовалидни съвети.

За колко време се преодолява подобно изоставане, ако детето работи със специалист? Трябва ли да има специални паралелки или училища за такива деца?

Времева рамка е много трудно да се даде. Зависи от детето и неговите умения, от семейната среда и ангажимента, които са готови да поемат родителите и всички други хора, които са част от живота на детето.

По света има специални паралелки и училища за деца с нарушения в развитието, но за мен е по-важно да се научим ние, възрастните, а и децата ни, да приемаме различното и да оценяваме силните страни на човека срещу нас. В противен случай и когато пораснат, няма да приемат различията.

Ива Александрова е работила в своя логопедичен кабинет в София в продължение на 10 години, но след раждането на дъщеричката ѝ София преди 2 години и 4 месеца, решава със съпруга си да се изселят от столицата.

Снимка: личен архив

Тя дава консултации онлайн и пише – в сайта, на който е съосновател - logopedia.bg и за всички, които се лутат, изгубени в родителството. В резултат излезе първата ѝ книга „Умно бебе – пътеводител за ранното детско развитие“.