Игрите, които играем: Скриване на предмет

Психологът Десислава Александрова с обяснения за ранното детско развитие

Снимка: Guliver / iStock

След като навършат година, децата започват активно да се радват на играта с криене на обекти. В началото обикновено търсят на едно и също място скрития предмет (ако са наблюдавали действието), а към края на първата и началото на втората година може да се впуснат в търсене на няколко места.

Тенденцията за тази игра започва още към 6-7 месеца под формата на „ку-ку - бау" (възрастният скрива лицето си с ръце и го открива) и тези прояви особено се харесват на малкото и водят до оживление. По-късно скриването на любима играчка и задаване на въпрос: „Къде е мечето?“ го кара да се радва от сърце, когато го намери. Провокирано е самото то да започне да крие предмети, които родителите използват във всекидневието си, например калкулатора на тати или химикалката на мама.

Това обаче обикновено се тълкува неправилно от страна на родителите и води до негативна реакция.

Какво всъщност може да покаже тази игра по отношение на развитието на детето?

Отговорът на този въпрос се проследява още в началото на порастването и след 6-7-месечна възраст става ясно изразен. В тези месеци детето започва да седи, което повишава значително информацията, която придобива за околния свят. Психичните процеси са на етап, в който то може да запази образа на даден обект по-продължително време, т.е. представата за даден обект започва да става устойчива.

Когато то види даден предмет, се провокира желанието да го опознае. След добиване на информация за него, малкото изгражда представа на база своите усещания и възприятия. Например, ще види шарена играчка, ще я хване, ще я постави в устата си. Родителят ще каже името на играчката, което ще допълни „натрупаните“ усещания и възприятия.

Колкото по-често си играе с нея, толкова представата му става по-устойчива и след скриването ѝ детето може да задържи психичния ѝ образ. Радостта от намирането на обекта се дължи на разминаване между очакванията на детето и резултата. То все още не може да осъзнае какво всъщност става, но вижда, че играчката, с която досега е играло, изчезва, а след това отново се появява.

Повторното намиране му носи удоволствие, което предизвиква интерес към играта. Тук, в основата на самата игра, се поставя образа на майката/бащата.

Докато детето седи и наблюдава, родителят може да излиза от стаята, което веднага се усеща като напрежение у малкото дете, до момента, в който той отново влезе при него.

Завръщането му радва детето и успокоява напрежението. Детето вече възприема родителите в цял образ, поради смяната на гледната му точка в седнало положение. Намирането на скрития обект може да пресъздава отсъствието и завръщането, като по този начин детето се справя с възникналото неудоволствие. На етап психично развитие играта показва, че представите на детето са вече устойчиви и то може да задържи образа за по-дълъг период от време.

Когато детето може вече да ходи, търсенето на играчката на няколко места показва, че то вече може да се ориентира по-свободно в пространството. Тук често присъства играта: „Къде е мечо?“ Малкото започва да се оглежда в стаята и да проверява на няколко места, докато намери мечето или се откаже. Реагирането му на този въпрос показва, че то вече има изградена представа за обекта и на база наблюдения може да се ориентира за местоположението му.

Не е необходимо мечето да присъства пред него, за да предизвика интереса му или детето да се откаже от играта с него, след като то се махне. Това, че може да потърси на няколко места, показва, че детето е наблюдавало и е запомнило положението на играчката в различни ситуации. Това говори за развитие на паметта, както и за вземане на решение от детето, което е с вързано с развитие на мислене.

Ситуацията може да се разгледа и откъм развитие на качествата. В тази игра детето се тренира да се справя само и да преодолява проблемна ситуация.

На нас, като възрастни, това може да ни се струва елементарно действие, но за детето търсенето на мечето е ситуация, изпълнена с препятствия, вземане на решения и отхвърлянето им, докато реализира целта. С всяко действие, с което се справи само, то става все по-уверено и самостоятелно.

Снимка: Guliver / iStock

Скриването на предмети на родителите, с които обикновено те боравят, е начин детето да ги въвлече в своята игра и да предизвика внимание. Това е неговият начин да покаже, че то има нужда те да играят с него.

Появата на играта е свързана с развитие на представите за обектите, запазването им по-дълго в паметта, ориентирането в пространството и усъвършенстване на мисълта.  

С натрупване на опит и развитие на отношенията между детето и околните, играта прираства в криеница и остава една от любимите до училищния период.

Снимка: личен архив

Десислава Александрова е завършила психология и магистратура във Варненски Свободен Университет. Специализирала е психоанализа към Българска школа по психоанализа и работи там. Контакти: d.andreeva.alexandrova@abv.bg; 0878 65 77 84 

Коментари
Последни видеа