Истинската храна за мозъка на детето

Развитието на мозъка на бебето минава през много етапи. Той е като строително скеле от момента, когато бебето е вътре в утробата и през първите две години от живота му.
Много фактори, включително начинът на хранене, влияят върху това как по-късно мозъкът ще работи.

Нервните клетки растат, свързват се и се покриват с миелин, за да се предпазят и да създадат системи, които определят как детето, а по-късно и възрастният, ще мисли и ще чувства, обяснява  д-р Ксения Митрай.

Първите 1000 дни на бебето

Процесите и връзките, които се формират през този период, засягат сетивните системи, паметта, вниманието, скоростта на обработка, способността да се контролират импулси и настроения, и дори способността да поемаме много задачи и да планираме.
Количеството и качеството на тези връзки не се променя след първите 1000 дни на бебето. Всъщност след това, до дълбока старост, в мозака  почти няма промени.

Какво друго влияе върху развитието на мозъка:

1. Средата, в която живее детето
2. Взаимодействието му с родителите му
3. Атмосферата в семейството, в което се отглежда.

Кърменето е много важно – освен, че майчиното мляко е идеална първа храна, по време на кърмене то има близък тактилен контакт с майката, кожа до кожа.

Семейство по време на закуска. Снимка: Getty

Стимули за развитие на мозъка

Белтък. Съдържа се в месото, птиците, морските дарове, боба и граха, яйцата, соята, ядките и семената, както и в млякото и изварата.

Цинк. Този микроелемент се съдържа в месо и млечни продукти, риба и ядки.

Желязо. Месо, боб и леща, обогатени зърнени храни и хляб, тъмни листни зеленчуци и печени картофи са едни от най-добрите източници на желязо.

Холин (витамин B4). Месото, говеждият черен дроб, млечните продукти и яйцата съдържат много холин, а също и зеленчуците (картофи, зеле, спанак) и други продукти.

Фолиева киселина. Тя е особено важна за бременните, тъй като подпомага образуването на нервните връзки и предотвратява увреждането на мозъчните структури от свободните радикали. Фолиевата киселина се съдържа в черния дроб, спанака, обогатените зърнени храни и хляба.

Йод. Водораслите и морските дарове са отлични източници на йод за майката. Бебето може да го получи от млечните продукти и обогатените зърнени храни.

Витамин А. Черният дроб е с най-високо съдържание на витамин А. Малките деца получават витамина от моркови, сладки картофи и спанак.

Витамин D. Това е „слънчевият витамин“ и най-добрият начин да го набавите е с разходки навън. Намира се в мазни риби като сьомга, както и в рибени масла и обогатените с тях храни.

Дете яде пълнозълнеста закуска. Снимка: Getty

Витамин B6. Достатъчно количество от този витамин е необходимо за образуването на ефективни, „полезни“ връзки между невроните, подобрявайки способността на бебето да учи и паметта му.
Някои учени допускат, че яденето на храни, богати на витамин В6 в детството, намалява вероятността от развитие на хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, както и заболявания, свързани с разстройства на настроението (депресия, биполярно разстройство) в зряла възраст.
Най-добрите източници на витамин B6 са черен дроб и други видове месо, риба, зеленчуци, богати на нишесте като картофи и плодове.

Витамин B12. Витамин B12 се намира естествено в животински продукти като месо, риба, яйца и млечни продукти.

Полиненаситени мастни киселини с дълга верига. Омега-3 полиненаситените мастни киселини предпазват нервните клетки от негативното въздействие на факторите на околната среда. В добър баланс с омега-6, те осигуряват добра развитие на мозъка и нервните структури.
Съдържат се в мазната риба и рибените масла, те също се намират в някои други масла и много храни, включително адаптираното мляко.

За някои бременни и кърмачета получаването на тези хранителни вещества може да бъде проблематично. Например, трудно е да се създаде меню за вегетарианци и вегани. 
Много семейства се придържат към доста ограничена, нишестена диета и практически не ядат зеленчуци и риба. В тизи случаи децато може  да страдат от дефицит на хранителни вещества, необходими за развитието на мозъка.

Мона Василева