Без сълзи: ако детето се страхува от инжекции и лекари

Инжекции, маски, бели престилки и шум от инстументи могат да събудят истинска паника у детето.
При едни хлапета посещението в болница предизвиква умерена тревожност, докато при други - истински ужас. 
За детето е трудно да се справи със стреса само, то се нуждае от помощ.

Детският психолог  Дария Дугенцова  обяснява защо детето се страхува от медицински интервенции и какво трябва да направят родителите.

Откъде идва страхът

Момче се мръщи на инжекцията. Снимка: Shutterstock

В повечето случаи страхът е оправдан: инжекциите, вземане на кръв и всякакви по-сложни интервенции за изследване и лечение, са  наистина болезнени.
Освен това всички хора имат различна чувствителност и праг на болка.
В болницата, където се струпват много пациенти, персоналът няма възможност да търси индивидуален подход към всяко дете.
Децата биха били по-спокойни, ако медицинската сестра ги опознае, поиграе с тях и едва след това им постави инжекция или започне да прави друга болезнена манипулация.
За съжаление, тя няма време за това.
Затова децата обикновено имат неприятен първи опит с медицинските процедури и имат негативно отношение „болница = болка“.
Единствената им подкрепа и „защита“ е майката. Ако обаче самата тя е нервна и неспокойна, страхът ѝ се предава на сина или дъщеря ѝ.

Кои са най-уплашени

Страхът от инжекции, лекари и болници най-често се появява при деца от 4 до 6-7 години.
През този период въображението на детето се развива активно, но критичното мислене все още не е напълно формирано.

Малчуганите буквално си представят опасностите: „Ами ако ще боли вечно?“ или „Ще ме вземат в болница и няма да ме върнат при мама!“
Според проучване, проведено от Детската болница „К.С. Мот“, половината от децата на възраст от 2 до 5 години изпитват тревожност преди медицински процедури.

До около 10-годишна възраст децата все още се притесняват от посещението на лекар. До тази възраст, като правило, човек поне веднъж в живота си е бил инжектиран или му е ваден зъб. Детето си спомня: било е болезнено. Когато отново го водят на лечение, се страхува.

Беларуско проучване показа, че една трета от децата в началното училище се страхуват от лекари и медицински инструменти.

След 10-12 години страхът постепенно изчезва.
При някои  оба той продължава до дълбока старост.

Как да подкрепим детето

Най-важното е да не подценяваме страха му.
Ако едно дете се страхува, това означава, че се нуждае от подкрепа, а не от фрази като „Всичко ще е наред!“ или „Ти си голям!“. Още по-фатално е да му обещавате: „Няма да боли“

Ето няколко ефективни техники, които ще помогнат на децата да се справят с тревожността.

Дишане на приципа 3+3+3+3

Проста техника, която може да се визуализира на хартия.
Детето вдишва за 3 секунди, задържа дъха за 3 секунди, издишва за 3 секунди, отново го задържа за 3 секунди (за възрастни техниката включва задържане, вдишване и издишване за 4 секунди). Това помага за успокояване.

Изброяване на предмети

Попитайте: „Какво виждаш около себе си?“ Детето търси неща с очи и ги назовава на глас - по този начин вниманието се превключва от тревожни мисли към заобикалящата го реалност.
Така то се връща в състояние „тук и сега“.
Друг вариант - детето може да преброи предметите в стаята: колко книги има на рафта, колко са лампи на тавана.

Анимационни филми и игри

Понякога най-доброто нещо, което можете да направите, е просто да го разсеете. Преди да излезете от къщи, му пуснете любимия анимационен филм. Това ще му помогне да се успокои и да облекчи стреса.
Няколко дни преди лекарския преглед можете да организирате ролева игра, все едно сте  в болницата: инжекция на куклата, лечение на раната на плюшено мече.
Това е важно за предотвратяване на страхове: детето предварително се запознава с действията на медицинската сестра и те спират да го плашат прекалено много.

Искрен разговор

Обяснете просто: „Все едно ще те ухапе комар“, „Ще има едно щипване - и това е“. Не лъжете, не казвайте: „Няма да боли изобщо“.
Полезно е да попитате детето какво иска да прави по време на процедурата - например, да гледа анимационен филм на вашия телефон или да брои на глас.

След медицинската интервенция не забравяйте да кажете на детето колко е страхотно и колко добре се е справило, дори и да е плакало.
Положителната подкрепа ще му помогне да бъде по-уверено в бъдеще.

Мона Василева