Как хитро да стимулираме детето с аутизъм да се справя със задълженията

Когато детето е с проблем от аутистичния спектър, често отказва да изпълнява изиквания и заповеди. Родителите се сблъскват с това поведение ежедневно и някак трябва да се справят. Всеки сам търси решение.

В   първата част на материала  разказахме защо детето посреща на нож, почти всяко предложение. Какво дърпа спусъка на съпротивата.
Сега специалисти по детско развитие дават няколко предложения как да преодолеете съпротивата.
Има няколко неща, с които може да улесните живота на детето си.

Дете, което гледа с очакване. Снимка: Getty

1. Мислете в перспектива 

Проверете графика за следващия ден или седмица и се опитайте да предскажете с какво може да се затрудни детето ви. Определянето на потенциален отказ, ще ви позволи да мислите за стратегия. И да се подготвите.  Направете списък с дейности, които могат да разсеят детето  и да го накарат да се почувства по-добре, когато е тревожно или преминава през криза. 

2. Заедно направете график

Планирането е много важно за детето с аутизъм. Когато знае  предварително какво ще се случва, се чувства спокойно. А това а: това му дава усещане за контрол и време за обработка на информацията. 
Ако то е достатъчно голямо, можете да работите по графика заедно, като му позволите да добавя или задрасква някои точки. Това ще му помогне да се почувства независимо. Визуалните графици работят най-добре за деца с аутизъм. 

3. Наблюдавайте нивата на стрес

Може би сте забелязали, че настроението и поведението на детето може да се промени много бързо. Трябва да се научите да разпознавате ранните признаци на стрес, за да можете да го извадите от ситуацията, да го разсеете или да намалите изискванията. 
Когато то порасне, е полезно да го научите да разпознава собствен стрес и да съобщава за него. 

4. Дайте му пространство

Децата с аутизъм може трудно да регулират емоциите си. Уверете се, че има отделно място у дома и в училище, където то може да отиде да се успокои. Това пространство не трябва бъде запълнено с твърде много предмети, които могат да причинят сензорно претоварване. Предварително говорете за това с учителите в училище или детска градина.

5. Запазете спокойствие

Когато детето е тревожно и паникьосано, то има нужда от някой вазрастен, който да му създаде усещане за спокойствие и сигурност. Затова е необходимо да умеете да регулирате собствените си емоции. Опитайте се да дишате бавно и да броите на ум, преди да реагирате, за да не изплашите детето  или да увеличите тревожността му.

Дете, което се ядосва и разпилява кубчетата. Снимка: Getty

Как да изискваме

По един или друг начин, все пак ще трябва да поискате от детето определени неща или да изисквате от него да следва общи правила и норми.
За да създадете по-малко съпротива и разочарование в него, използвайте следните стратегии.

1. Говорете косвено

Когато използвате индиректни искания, детето ги възприема не като изискване, а като нова дейност. Например „Да видим дали можем да направим това“ вместо „Трябва да направиш това“.
По принцип се опитайте да избягвате език, който започва с „Време е за ...“ или „Ти трябва“. 

2. Дайте му време

На детето му трябва време за обработка на информация, така че можете да обсъдите какво бихте искали да направи и да му дадете достатъчно време, за да помисли. 
Например, когато групата получи задача, оставете детето аутист да наблюдава другите известно време, за да има възможност само да се заинтересува от заниманието. 

3. Използвайте интересите му

Важно е да познавате детето си и да знаете от какво се интересува. Като използвате любимите му герои или игрови елементи, за да направите задачите и изискванията те така категорични. .
Например, ако детето ви харесва филмите за Хари Потър, можете да кажете: „Професор Дъмбълдор казва, че това са правилата в училище.“ Кои сме ние, че да спорим с професор Дъмбълдор?"

4. Предложете избор

Можете да предложите на детето си прост избор (само две опции. Иначе ще се сблъскате с „парализа на възможностите“).
В този случай едно действие трябва да е даденост и детето да може да избира. Например: „Когато отидем на разходка, искаш ли да ме държиш за ръка или да отидем с приятели?“
При всички случаи излизате на разходка, но детето има избор как и с кого.

По  материали на Parents, Мона Василева