Предимството да си първороден

Оказва се, че поредността на поява на детето в семейството - дали ще е първо, второ или трето, има огромно въздействие не само върху здравето, но дори и върху съдбата на детето. 
Списание The Reader’s Digest  събира  и обобщава мнението на експерти по тази тема.

1. Най-голямото е роден лидер

„Първородното (докато на бял свят не са се явили други деца), получава максимума от родителското внимание.  Това му позволява да израсне уверено в собствените си възможности и да стане силна личност", обяснява семейният психолог Мери Уолас.

Първородните деца често заемат лидерски позиции, те обичат останалите да се придържат към правилата и установения ред, и са упорити в постигане на поставените цели. От друга страна родителите често ги молят да се включат и да помагат при отглеждане на по-малките и в домашната работа. А това допълнително развива чувство за отговорност.

2. Големите са най-умни

Много проучвания, в това чисто и последното ( резултатите от него са публикувани в списание Journal of Human Resources), сочат, че първородните деца са с по-висок коефициент на интелигентност IQ в сравнение с останалите. Родителите са с повече възможности да ги стимулират. Майките и бащите имат повече време и сили да разговарят с тях, да им четат, да обясняват.

„Първородното обикновено има по-богат речник, по-рано започва да разсъждава като възрастен, защото е по-отговорно“, обяснява психологът Линда Кампбел, преподавател в университета на щата Джорджия.
По-голямото внимание, което родителите отделят, има и негативна страна. От по-големите деца се изисква повече и те са под постоянен натиск. „Първородните деца могат да станат перфекционисти и в по-голяма степен развиват тревожност. Страхуват се, че ако не се справят с нещо, няма да ги оценят и да ги обичат“, обяснява Уолас.

3. Голямото дете често страда от хранителни алергии 

Едно от възможните обяснения е, че родителите прекалено много го пазят от микроби. Докато по-малките в семейството от най-ранна възраст се срещат с вируси и бактерии, които по-големите носят от детската градина или от училище. От друга страна родителите не са така старателни с хигиената при второто и третото дете, не изваряват и не дезинфектират биберона, който пада на земята, като е било с първото. Затова и имунната система се развива нормално и рискът от алергии към домашен прах и други алергени е по-малък.

4. Средното дете в семейството трябва да е креативно

Родителите обикновено са твърде ангажирани с проблемите на голямото дете и с грижите около най-малкото, затова средното оставя някак извън сферата на интересите им. И често се чувства пренебрегнато. От друга страна то върви по стъпките на големия си брат/сестра, но не може да разбера кой е точно и затова може да има проблем със самоидентификацията си. То трябва да търси своя ниша, да се опита да привлече внимание към себе си. Всичко това събужда креативността му. Освен това върху него не тежат родителски очаквания, както на голямото. Затова често художници, артисти, рок-музиканти се оказва, че са втори по ред на раждане в семейството.

5. Те са и добри дипломати

Това е така, защото често им се налага да потушават споровете между най-големия и по-малките.
„ Второто дете в семейството знае как да търси компромис, как да оправи отношенията, как да реши конфликт, защото именно с това се занимава често. То умее да поглежда нещата от различен ъгъл, цени честността и справедливостта“, обяснява Уолас. Вероятно затова вторите деца често стават успешни политици и дипломати. И техните бракове са по-успешни в сравнение с тези на братята и сестрите им.

6. По-застрашени са от депресии

Възможно е това да е свързано с по-ниската самооценка, която имат, както и с недостатъчното внимание, което им отделят родителите.

7. Средното дете в семейството страда най-много

Колкото са повече децата в едно семейство, толкова повече са проблемите за средното. То винаги остава извън родителския интерес и приоритети.

8. Най-малките често стават ... предприемачи

Най-малките деца в семейството заемат особено място в сърцето на родителите. По-големите им братя и сестри не винаги се отнасят с умиление към тях, ревнуват ги от родителите, не ги допускат в игрите си, гонят ги от стаята си. В резултат на това те се чувстват отблъснати и унижени. 
Затова им се налага да прибягват до не съвсем честни методи, за да бъде чуто мнението им и въобще, за да се отнасят с тях по-уважително. Когато пораснат, се стремят да вървят по собствен път и често постигат успехи в бизнеса.

9. Те са по-весели и разкрепостени от по-големите

С първото дете родителите нямат опит, затова често са напрегнати, тревожат се много за щяло и нещяло. С всяко следващо дете това напрежение и неувереност намаляват. Те стават по-спокойни, а това директно се отразява на характера на най-малките в семейството. Те растат по-весели, разкрепостени, дори разглезени и се качват на главата на мама и татко.

10. Често се поддават на зависимости

Половото съзряване на най-малкото дете в семейството настъпва средно 3 месеца по-рано в сравнение с това на по-големите му братя и сестри. Възможно е по тази причина то да е по-склонно към рисково поведение, по-рано да започне сексуален живот, да пуши, да пробва алкохол и да посяга към наркотици. 

11. Единственото дете съчетава качествата

Единственото дете се радва на цялото родителско внимание. Обстоятелство, което има плюсове и минуси. От една страна има всички шансове да е успешно в живота, защото разполага с всички родителски ресурси и му се възлагат много надежди. От друга страна за родителите си то остава винаги детенце, което те искат да глезят, не го приемат на сериозно. Отсъствието на братя и сестри от една страна влияе положително на психичното му състояние, защото няма ревност и съперничество за любовта на родителите. От друга единствено дете е с по-ниски социални умения, когато настъпи време да тръгне на градина или училище. Проучвания сочат, че да си единствено дете все пак не е лошо. 
Въпреки популярните представи, тези деца не се чувстват самотни. И са по-щастливи, успешни и уверени в себе си в сравнение с децата от многодетни семейства. И към 5-и клас наваксват и навиците за обуване са на същото ниво като на връстниците им с повече братя и сестри.

Мона Василева