Синът ми ходи на пръсти: нормално ли е?

Често срещано погрешно схващане е, че дете, което току-що се е научило да ходи, вече е способно да го прави, точно както нас, възрастните. Усвояването на самостоятелно ходене със сигурност е ключов етап в двигателното развитие на малкото, но начинът, по който това се случва през първите две или три години от живота му, включва редуващи се фази, повечето от които са преходни. Такава е ходенето на пръсти, което често притеснява новите родители. Това обаче е често срещана тенденция, особено в началните етапи на самостоятелното ходене. Но ако детето продължи да ходи на пръсти след навършването на определена възраст, важно е да се консултирате с лекар.

За малките деца е нормално да ходят на пръсти.

Снимка: Shutterstock

Защо детето ходи на пръсти

Представете си дете, което току-що започва да ходи. В началото то постоянно и неуморно се стреми да подобри баланса и двигателните си умения. И е точно като спортистите, но в неговия случай тренира ходене. Постепенно то ще разшири крачката, ще открие правилния баланс и опора, ще се чувства по-стабилно и ще започне да редува много бързи и бавни стъпки. Друго дете обаче може да поддържа бавната и нестабилна походка доста дълго време, да се спъва повече или да извива пръстите на краката си навътре.

Сред преходните начини на ходене в първите години от живота е и ходенето на пръсти. Предполага се, че детето го прави, за да премести центъра на тежестта си напред и така да оптимизира енергията при първите си стъпки.

Това, което е важно за родителите: всеки от описаните по-горе начини, включително ходенето на пръсти, трябва да се счита за физиологичен в ранните етапи на двигателната самостоятелност, тъй като е част от постоянното и прогресивно обучение, което бавно ще доведе детето до подобряване на баланса, увереността при ходене и стойката му.

А конкретно ходенето на пръсти е модалност, която засяга голям брой дори по-големи деца (5%), които вървят предимно и упорито на предната част на стъпалото. Ако то е налице под 3-годишна възраст и при липса на други клинични характеристики, това не би трябвало да е причина за безпокойство у родителите.

Какво да правите, ако детето стъпва по този начин

Преди всичко е важно да наблюдавате детето през целия ден. В повечето случаи ходенето на пръсти е само преходен навик и в определен момент малчуганът ще започне да използва цялото си стъпало.

Не е нужно да правите нищо специално в такива ситуацации. Достатъчно е да насърчавате детето да стъпва с целия си крак на земята, може би чрез игри, които стимулират различна сензорна стимулация на стъпалото. Например, накарайте го да ходи по килими с различна текстура, по трева, по пясък, по възглавници и т.н. Това ще му стане интересно и то ще продължи свободно да експериментира с походката си и евентуалните падания, които представляват фундаментална част от цялостното му двигателно развитие.

Склонността за ходене на пръсти изглежда е по-честа при деца, които използват проходилка, смятат експертите. Вероятно е свързано с факта, че проходилката не позволява правилно придобиване на контрол над тялото в изправено положение и в същото време насърчава използването на натиск с върховете на пръстите на краката за постигане на автономно движение. Затова и повечето детски ортопеди категорично не препоръчват използването ѝ.

В някои случаи се налага да направите консултация със специалист.

Снимка: Shutterstock

Кога ходенето на пръсти е тревожен сигнал

Макар в първите години от живота тази тенденция да се счита за преходна и да не е тревожна, важно е да се подчертае, че има определени условия, при които тя трябва да се вземе предвид (педиатърът ще оцени ситуацията и, ако е необходимо, ще ви насочи към специалист).

В случай на фетален или перинатален дистрес, например, или ако има ясна фамилна анамнеза за неврологични заболявания с мускулна слабост, или в случай на съмнение за заболявания на гръбначния мозък (spina bifida), ще бъде препоръчана неврологична или неврохирургична консултация.

В случаи на съпътстващи комуникативни разстройства, обучителни затруднения или тежки езикови нарушения, ще се обмисли невропсихиатрична оценка, за да се оценят всички ранни признаци на психоповеденчески разстройства, за които ходенето на пръсти може да е една от проявяващите характеристики. Приблизително 60% от хората с аутизъм, например, вървят по този начин, макар да не е ясна все още основната причина. Едно вероятно тълкуване е, че аутистичните индивиди, като ходят на пръсти, минимизират сензорните възприятия от земята, които те възприемат като неприятни.

Дори при липса на някоя от горепосочените причини или други клинични признаци, някои деца продължават да ходят предимно на пръсти след 3-годишна възраст. Такива са близо 5% от населението, определят ги като идиопатични (или хабитуални). В тези случаи е добре да се извърши педиатричен ортопедичен преглед, за да се оцени правилната морфология на стъпалото и глезена и обхватът им на движение (физиологичната дорзална флексия на глезена е приблизително 15-20 градуса), както и да се установи евентуална ретракция на ахилесовото сухожилие или наличието на компенсаторни постурални механизми (реактивна хиперлордоза).

В случаи на потвърдена диагноза скъсено ахилесово сухожилие, което създава механична пречка за постигане на физиологичното движение на дорзална флексия (т.е. не позволява на стъпалото да легне с петата на земята), лечението може да включва физиотерапия, насочена към разтягане на задните мускули на крака, или понякога използването на ортези/гипсови превръзки или дори инжекции с ботулинов токсин в мускула.

В по-тежки случаи се препоръчва операция. Съществуват различни техники за удължаване на ахилесовото сухожилие, обикновено извършвани перкутанно, без необходимост от действителни хирургически разрези, и винаги съпроводени с използването на гипс, за да се позволи на сухожилието да заздравее правилно.

Деси Тодорова по материали от Uppa