Тенденции: Пясъчната терапия става все по-популярна

Ако пясъчните замъци и кули можеха да говорят...
Всъщност могат, ако питате психолозите. Те лансират терапии, основани на един и същ материал - пясъка, но с различни цели: пясъчна юнгианска игра (по името на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг), пясък за развиване на кинестетичната (чрез усещания и допир) интелигентност, пясъчна живопис – вероятно сте чували поне едно от тези понятия.

Тези разновидности психотерапия с пясък в последните години намират все повече привърженици, тъй като съвременните психотерапевти се опират на тях в работата си с „проблемни“ деца. Те са чудесни и като развиващи занимания при малките, но се прилагат и при зрели хора и семейни двойки като начин на себеизразяване.

Още в началото на миналия век психоаналитици се сблъскват с трудности в работата с деца, които не могат да изразят своята тревожност или да опишат с думи проблема, който ги тормози.

Тъй като за малките е най-присъщо да се изразяват чрез играта, защото тя е най-естественото занимание за тях, специалистите им дават възможност да пресъздадат своите проблеми с ръцете си. Като извършват различни действия с тях и си измислят сюжети, малките изразяват какво усещат: тъга, злоба, страх. Проницателният психолог може да забележи особеностите на поведението и потребностите на детето по действията и отношението му с различни предмети.

Моят детски свят

Той води началото си от работата на английския психолог Маргарет Ловенфелд - пионер в детската психотерапия и основател на Института за детска психология в Лондон. Именно тя през 30те години на XX врешава да постави фигурки за игра в пясък. Децата, с които работи, създават сюжетни картини и ги наричат “Моят свят“, така се и появява името на новия метод, прародител на пясъчната терапия.

В края на 50-те друга известна жена - швейцарският детски психотерапевт Дора Калф и ученичка на Карл Густав Юнг, обединява тази техника с юнгианските направления, като измисля собствена терапия. Тя стига до извода, че творбите, създадени с помощта на пясък и малки фигурки, отразяват мислите и вътрешните преживявания на детето. Калф ги описва в книгата си “Sandplay”: „Неосъзнатият проблем се разиграва в пясъка подобно на драма, конфликтът се пренася от вътрешния свят във външния и става видим.“

Правила

За да могат децата да изразят възможно най-добре своето емоционално състояние, да го пренесат отвътре навън, са нужни някои образи и символи.
С играта в пясъка децата придобиват опит, дори символичен, да разрешават множество трудни ситуации.
Понякога те преливат от преживявания, друг път се чувстват абсолютно „празни“, че това пречи на развитието им.

Снимка: Guliver/iStock

Когато се изразяват на несъзнателно-символично ниво с помощта на игри в пясък, децата се освобождават от онова, което ги тормози: развод на родителите, неврози, страхове, психосоматични заболявания. Такива "недетски" проблеми понякога ги потискат, създават у тях чувство за опасност и травмират психиката. Но могат да бъдат разпръснати с помощта на строене и разрушаване на пясъчни кули, в проиграване и потушаване на конфликти, които изтичат между пръстите.

В пясъка се пренасят не само негативните преживявания; чрез него могат да се предадат също положителни чувства, чието изразяване по някаква причина е трудно, например в семейство, в което липсва нежност и привързаност.

Но в какво е уникален пясъкът

Със същия успех хлапето може да рисува или да вае с пластилин. Пясъкът обаче е удивителен природен материал, фин и изменчив, ефирен и с различен цвят и консистенция в зависимост от това дали е сух или мокър, с неизчерпаеми възможности за творчество – приема различни форми.

За малките той е нещо като приятел заради честите преживявания в пясъчника на детската площадка от най-ранна възраст и не изисква нищо специално, за разлика от подготовката за други видове творчество.

Пясъчната терапия е универсална и ако у детето има нарушение на развитието, в това число и интелектуално, ако то говори малко или лошо, ако другите начини за творческо себеизразяване го притесняват заради страх от неуспех, то играта с пясъка е достъпен начин за психопомощ. Юнг е твърдял, че действията с пясък освобождават блокираната енергия и „активират възможностите за самолечение, заложени в човешката психика.“

За постиженията на пясъчния ефект не е нужно да се посещава специално място – терапевтичен кабинет или работилница с пясък, може да се прави и вкъщи, но е важно не толкова това, което прави детето, но и как го прави. А именно това може да прецени само специалист.

Една от основните особености на пясъчната терапия е, че тя не обещава пряко въздействие върху проблема, а по-скоро хармонизира емоционалното състояние на детето като цяло. Процесът може да бъде дълъг, труден и неравномерен. Когато детето за първи път се сблъсква със сложни преживявания, не може веднага да ги изрази адекватно. Например, скромното и послушно дете може да удиви родителите си с внезапен протест.

Докато за него и за психоаналитика това може да бъде симптом на „излекуване”, за родителите могат да бъде тревожен и объркващ признак, защото обичайното поведение се променя значително. Успехът на психотерапията зависи и от това доколко родителят е готов да подкрепи и приеме, да промени себе си и да изгради нови отношения с детето.

По материали на parents.ru