Кой е таткото

Причината да се прави ДНК тест за бащинство обикновено е конфликт на интереси.
В някои случаи мъжът за собствено спокойствие да иска се увери, че детето е негово. По-често обаче той иска експертиза, за да се отърве от натрапено бащинство.

Няколко лаборатории в столицата правят ДНК изследването. Всеки сам го плаща и то струва от 600 до 1000 лева. Тестът може да се направи по собствено желание, но, за да има юридическа стойност, трябва да се назначи от съда. Когато се заведе иск за бащинство, съдът назначава ДНК експертиза.

Какви са възможностите на ДНК теста, обяснява проф. Върбан Ганев. 

Снимка: Константин Велков
Проф. Върбан Ганев е зам. декан на Медицинския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работи в Университетска болница „Лозенец“ и е ръководител на Клиниката по медицинска генетика в „Сити клиник“ . Специализирал е в Белгия, Германия и САЩ.
Той е и национален консултант по медицинска генетика.

Проф. Ганев, каква е надеждността на ДНК теста и доказва ли на 100 процента кой е таткото?

Надеждността на ДНК теста е висока, независимо дали това е тест за бащинство или за извършено престъпление.
ДНК тестът изследва определена последователност. Проблемът при тестовете за бащинство идва не от самия тест, а от интерпретирането и от тълкуването на резултатите. Защото там се разиграва конфликт на интереси. Единият е „да“, другият - „не“.
Този, който твърди, че не е баща, казва:

„Хайде ми докажи с абсолютна сигурност, а не с вероятности, че аз съм баща.“

Какъв е проблемът да го докажете?

Ние доказваме със сигурност 99,8%. Мъжът обаче иска 100 процента, адвокатът му също. Защото липсващите 2 стотни от процента на практика са примерно 2000 човека, които потенциално също могат да са бащи на това дете. И резултат 99,8 не им върши работа.

Трудно е да се намери верен отговор. Защото няма пълна идентичност между ДНК профилите на двама души.

Снимка: Guliver / iStock

В детето има кръв, която съдържа ДНК на майката и ДНК на бащата. Някои от тези маркери ще бъдат еднакви при майката и при бащата. Но те не са напълно идентични. Проблемът е, че гените са смесени и няма как да се различат като гени на майката и гени на таткото.

Затова избираме маркери, които общо взето са редки и комбинацията от тях е рядкост. Така че имаме комбинации от 5-10-20 маркера, които се използват най-често. Вероятността комбинацията да се повтори при двама души е изключително рядка.
Тестът обаче не определя кой е бащата, а само вероятността мъжът и детето да споделят един и същ генетичен профил.

Как съдът взема решение дали това е бащата?

Всеки съд решава въз основа на правни, социални аргументи и обстоятелства каква е вероятността.
ДНК тестът е само част от експертизата.

Веселина Мончева