Зрението на тийнейджъра рязко се влощава. Защо

В периода на съзряване очите на юношите са доста натоварени: децата учат повече, използват джаджи по-активно и спят по-малко.
Проблемите със зрението обаче може да настъпят постепенно и да останат незабелязани дълго време.
Офталмологът д-р Елена Корнилова изброява какви проблеми възникват най-често и как могат да бъдат коригирани.

Защо юношеството е критичен период

Тийнейджър с очила лежи на поляна. Снимка: Shutterstock

В този период младежите активно растат и зрителната система също продължава да се развива,  някои зрителни проблеми и рефракционни грешки като миопия, хиперопия и астигматизъм, може да прогресират.
Начинът на живот на тийнейджъра също може да бъде допълнителен фактор, който понякога ускорява тези процеси: продължителната работа на близък план (в тетрадка или на компютър), редовната употреба на джаджи и липсата на време на открито могат да доведат до повишено натоварване на зрителната система.
Комбинацията от естествени, свързани с възрастта, промени и ежедневен зрителен стрес прави този период особено важен за развиването на добри навици, които могат да повлияят на състоянието на зрението в бъдеще. 

Най-често е късогледството

Тийнейджър пред компютъра с телефон. Снимка: Shutterstock

Миопията, или късогледството, остава най-често срещаният проблем сред подрастващите. Детето може да започне да изпитва затруднения при различаването на отдалечени обекти, да присвива очи или да се опитва да се приближи до източник на информация, за да вижда по-ясно.

Промените често настъпват постепенно и тийнейджърът не винаги може да осъзнае, че зрението му се е влошило.
Възможни са и оплаквания от сухота, дискомфорт или усещане за „пясък“ в очите след продължителна употреба на джаджи. Всички тези признаци са причина за внимателно наблюдение. 
Тъй като подрастващите не винаги съобщават за дискомфорт, е важно да се обърне внимание на косвените признаци. Например, ако детето започне да търка очите си по-често, оплаква се от умора или главоболие след дейности, присвива очи, опитва се да държи текстово съобщение или телефон по-близо до очите си или има затруднения с виждането на отдалечени обекти.
Дори при липса на оплаквания, редовните профилактични очни прегледи са важни.

Очила или контактни лещи

Изборът зависи от начина на живот, навиците и личния комфорт.
Контактните лещи могат да бъдат отлично решение, особено ако тийнейджърът води активен начин на живот. Те не ограничават зрението, не затрудняват движението и са подходящи за спорт, разходки и различни дейности.

Самите родители често се чудят дали е твърде рано детето им да носи лещи и дали може да се справи с грижите за тях. Ключовият фактор тук е не толкова възрастта, колкото готовността на тийнейджъра да спазва хигиенните правила и препоръките на специалиста.
На практика много деца успешно се научават да използват контактни лещи още в начална училищна възраст, около 7-10 години, така че този вид корекция обикновено не е проблем за тийнейджърите.

Предпочитание трябва да се дава на лещи, изработени от съвременни материали (като силикон-хидрогелове).
Контактните лещи, изработени от тези материали, на практика не ограничават притока на кислород към окото, което ги прави удобни и безопасни за носене .

Лещите с допълнителни свойства (например такива, които филтрират синята светлина, която е особено изобилна в спектъра на екраните на цифровите устройства) заслужават специално внимание.
Те са подходящи за тийнейджъри, които редовно използват джаджи.
Изборът на конкретен вариант обаче винаги трябва да се прави след консултация със специалист, като се вземат предвид индивидуалните характеристики и ежедневието на тийнейджъра.

Как да намалим зрителното напрежение

Как тийнейджъра може да даде почивка на очите си. Малки промени в ежедневието ще са от помощ . Това се отнася предимно за работа от близко разстояние: когато чете, пише домашни или използва джаджи, е полезно да прави кратки почивки на всеки 20-30 минути.
Също толкова важно е да се следи осветлението: най-добре е да работи на бюро при равномерна, достатъчно ярка светлина, като избягва резки контрасти между екрана и околната среда.
Важно е също така устройството да се постави на удобно разстояние, не твърде близо до очите.

Добре е да ограничи времето, което прекарва в използване на джаджи. Вместо дълги сесии, е по-добре натоварването да се разпредели през целия ден и да се редува с дейности без екран.
Разходките на открито също играят важна роля: естествената дневна светлина и фокусирането върху отдалечени обекти помагат на зрителната система да се развива правилно и да функционира по-балансирано.

Мона Василева