Проблемните тийнейджъри не умеят да се борят със стреса

Психолози от Московския университет изясниха, че проблемните подрастващи в стресови ситуации прибягват до по-примитивни и неконструктивни начини за борба със стреса, отколкото социално адаптираните им връстници. Те бягат от проблема, вместо да търсят изход от трудната ситуация. Така постъпили две трети от децата в изследването, което включвало общо 320 души — 152 младежи и 168 девойки на възраст от 15 до 17 години.

Както разказва преподавателят в катедрата по педагогика на Московския университет Екатерина Никитска, която участва в изследването, отначало експертите създали контакт с тийнейджърите: общували, старали се да ги заинтересуват с различни дейности, помагали им с личните проблеми. И едва след това предложили да вземат участие в изследването и да попълнят анкетата.

Резултатите показали, че младежи с девиантно поведение често избират стратегията да се отдръпнат от трудната ситуация. 70% от запитаните тийнейджъри по-често предпочитат не да решат проблема, а да се прехвърлят пред компютъра, телевизора, да си легнат да спят или да използват вербална и физическа агресия.

В същото време анкетата, проведена сред младежите от групата, която изследователите определили като „в норма“, показала, че тийнейджърите от успешни семейства използват по-позитивни начини за борба със стреса. Те търсят информация, социална подкрепа, проявяват конструктивна активност.

Станало ясно и, че проблемните тийнейджъри по-често прибягват до стратегии на мечтателност и отрицание. Например, една девойка, която имала тройки по биология, смятала, че могат да я приемат в Медицинския университет и да стане лекар.

Психологът Игор Нежданов отбелязва, че „проблемните деца“ не се раждат, а стават, освен ако проблемът не е в сферата на психопатологията и болестите. „Всеки подрастващ иска да си намери компания от връстници, в която отношенията за него да са комфортни. Например, ако в семейството има насилие, то вероятно младежът ще избере компания, в която има водач.“

По думите му стресови ситуации за тийнейджърите могат да бъдат отношенията с родителите или мисълта за бъдещето, но по-голяма част от проблемите така или иначе са свързани именно с училището и връстниците. Ако детето не е прието от колектива, по-лесно му е да стане асоциално.

Авторите на изследването подчертават, че на възраст между 15 и 18 години подрастващите активно променят поведението си, като се развиват и усъвършенстват в процеса на общуването с по-мъдрите ги заобикалящи, възпитатели и близки.

Ръководителят на Центъра по социология на образованието д-р Владимир Собкин споделя това мнение. „Ако в по-късна тийнейджърска възраст – до 18 години, около човека няма позитивен образец на възрастен, родителите се държат инфантилно, то у него не възниква стремеж към самостоятелност и желание да намери себе си“, казва Собкин.

Авторите на изследването разказват, че реакцията на тийнейджъра срещу всичкия стрес зависи от това към каква „копинг-стратегия“ (начините да се справяме с каквото и да е) той е привикнал. Към правилната стратегия се отнасят търсенето на подкрепа у близки хора, съсредоточаването върху източника на стрес, концентрация върху решаването на проблема. Важно е също и да умеят да си сдържат емоциите, за да разрешат ситуацията при по-благоприятни условия и да избегнат конфликтите с помощта на шеги и смях.

Експертът Екатерина Никитская отбелязва, че понятието „проблемен тийнейджър“ не винаги е свързано със слаби интелектуални способности. „Има случаи на педагогическа запуснатост. Например, едно момче беше живяло няколко години на гарата, после на 15-16 години се върна в училище, за година успя да догони съучениците си и накрая взе изпитите наравно с всички", разказва експертът.

Според Владимир Собкин, педагогическата запуснатост е проблем, възникнал заради загубената връзка на подрастващия с възрастния, който може да му помогне. Да научи детето на ефективни стратегии е важна задача на психотерапевта. А тренингът на личностното развитие може да бъде част от обучението и възпитанието.

Източник: news.rambler.ru, превод Надя Горанова