6 забранени въпроса: Не питайте детето за ...

Всеки родител иска да знае колкото е възможно повече за детето си: да установи близък и доверен контакт, както съветват психолозите. Да следи от късо развитието му, за да може да „нанася“ навреме корекции.

В действителност се оказва, че родителите често нарушават личните му граници и безцеремонно нахлуват в живота на хлапето, предизвиквайки обратна реакция.
Струва им се, че говорят с децата на техния език - просто и ясно, а в действителност не е така.

Дете говори с майка си. Снимка: Shutterstock

Задаваме твърде много въпроси и се чудим защо детето не иска да ни каже нищо.
Хлапетата в предучилищна възраст се правят, че не чуват, игнорират, отговарят едносрично, а тийнейджърите се дразнят от вечните въпроси на майка си „защо и как“ . Те не приемат това за загриженост, а като контрол и натиск.
Защо думите, които на пръв поглед изглеждат познати, имат съвсем различно значение? 
Ето как детето дешифрира посланието на възрастните.

Обяснението е на психоложката Олга Мартинова. Тя дава и примери за неподходящи въпроси.

"Кого обичаш повече: мама или татко?"

Майка пита детето си . Снимка: Shutterstock

Колкото и да е странно, този въпрос се задава доста често на деца от всички възрасти. Понякога от самите родители, понякога от роднини или дори от случайни познати. Но това не променя същността: подобна формулировка озадачава детето.
Както и да отговори, вероятно ще се чувства виновно и то дълго време. И е напълно недопустимо мама или татко да задават такъв въпрос.

"Какво пак направи днес?"

Дори ако учителката ви звъни всеки ден с оплаквания, това не означава, че вместо „Здравей!“ , трябва да посрещате детето си този вапрос.
Дори детето да прави само покости и да ви създава главоболия, не е нужно да се държите с него така, сякаш нито светът около вас, нито вие самите очаквате нещо добро. |
Само като виждате най-доброто в едно дете, само като искрено вярвате, можете наистина да му помогнете.

"Как са нещата в училище?"

И варианати като: „Написа ли си домашното?“, „Закуси ли днес?“, „Оправи ли си леглото/стаята?“, няма да ви помогнат да установите комуникация с детето си, а само ще създадат впечатлението, че интересът ви към живота му е повърхностен.

"Защо в стаята ти цари хаос?"

Всеки родител се вбесява, когато влезе в стаята на тийнейджъра. И прави поне две стратегически грешки. Това е територията на детето, а редно ли е „гостите“ да диктуват условията на домакина?
Тийнейджърът си е създал удобни за него условия за живот. От гледна точка на възрастните, това е пълен хаос; от гледна точка на детето - това е творчески хаос.
Тук нащата опират до зачитане на личните граници. Може би по този начин хлапето протестира срещу родителския контрол и заявява своята позиция за независимост.

И , ако се страхувате, че наследникът ви ще стане мълрьо, помнете за значението на личния пример. Ако всичко във вашия апартамент е подредено, прибрано на мястото си и блести от чистота, тогава най-вероятно детето ще продължи тази традиция.

"Защо всички разбраха какво трябва да се направи, а ти – не"

Често родителите иронично питат детето си защо не е успяло да се справи с нещо или да постигне успеха, както приятелите си. Но сравнявайки го с другите, те ще отгледат невротик, който постоянно няма да бъде доволен от резултатите си.

Лошата оценка няма да запали у него желание да постигане по-добър резултат, а по-скоро ще предизвиква раздразнение, гняв, негодувание.
Представете си, как ще се почувствате, ако  детето почне да ви сравнява с други по-успешни родители на своите съучиници? Не е много мотивиращо, нали?

"Защо са ти пари. Още си малък?"

Спомнете си как като деца вие искахте да пораснете възможно най-скоро и колко ви обиждаше снизходителното отношение на взрастните.
Уменията за справяне с финансите трябва да се градят от ранна възраст.
Джобните пари учат детето да не харчи твърде много, да спестява и да не прави спонтанни покупки.
Затова е по-добре да започнете да го учите на финансова грамотност възможно най-рано, първо под формата на игра, а след това и като правилно разпределя джобните си пари.

Мона Василева