5 основни причини детето да лъже

Когато детето лъже, винаги има конкретна причина.
В  първата част на материала психолог  обясни как развива умението на хлапето да изфабрикува лъжа и успокои родителите с научни аргументи, че лъжаата е добър показател за правилно развитие на мозъка.
След това подробно разказа как се променят лъжите в различните възрасти.

Сега продължаваме с мотивите на детето да прибегне до лъжа.
Важно е да ги разгадаем, преди да предприемем план за действие или наказание.

5 са основните причини детето да излъже

Дете, което лъже майка си. Снимка: Shutterstock
 

Страх от наказание. Това е най-честата причина. Ако детето знае, че ще бъде смъмрено или наказано за това, че казва истината, мозъкът активира защитен механизъм. Страхът е по-силен от съвестта.

Желание да се хареса. Децата искат да бъдат възприемани като добри от родителите и връстниците си.
Ако истината ги кара да изглеждат неуспешни и „лоши“ („Счупих я, загубих я, не мога да го направя“), те я разкрасяват или отричат.

Тестване на граници. „Ами ако излъжа? Мама ще ми повярва ли? Ами ако кажа голяма лъжа?“ - това неговият начин за изследване на света на възрастните.

Богато въображение. До 5 или 6-годишна възраст границата между реалността и измислицата е много тънка. Детето не винаги разбира къде свършва играта и започва истината.
 

Имитация на възрастните. Децата копират поведението на родителите си. Ако видят мама да моли татко да каже „не сме си вкъщи“ по телефона, те се научават, че лъжата е приемлива и дори необходима.

Фантазията не е лъжа

Тя е ключов етап в развитието на креативността и мисленето. Хлапето започва да фантазира на 3–4 години. На тази възраст то все още не разбира, че това е грешно.

Признаци на здравословна фантазия:

- Детето не отрича реалността, а по-скоро я допълва („Днес летях на дракон, а после ядохме каша“).

- Разбира разликата между игра и реалност (ако ги попитат, ще каже: „Това е просто измислица“).

- Фантазиите не се използват, за да се обвиняват другите или да се избегне наказание.
Такива истории не е необходимо да се потискат. Те могат да бъдат подкрепени: „Уау, разкажи ми повече за дракона!“

Кога лъжата е причина за безпокойство

Има ситуации, когато лъжата се превръща в симптом на проблеми.
Червени флагове:

Систематично лъжене на 7+ години. Ако детето лъже постоянно, по някаква причина, без да отговаря на обяснения.

Лъжа в ущърб на другите. Детето умишлено клевети, обвинява и очерня другите.

Лъжа, съчетана с агресия, жестокост и кражба.

Пълна липса на вина. Детето лъже и не показва никакво смущение, дори когато доказателствата са ясни.

Лъжата като средство за манипулация. Детето използва измама, за да контролира възрастните или връстнициет си.

В тези случаи е особено важно да откриете първопричината: проблеми в семейството, в училище, със самочувствието ... Може да потърсите и помощ от психолог.

Как да реагираме на лъжите

Дете, което лъже майка си. Снимка: Shutterstock

Стъпка 1. Не разпитвайте
Ако знаете, че детето ви е яло бонбон, не питайте: „Изяде ли бонбона?“ Това е провокация. Вместо това кажете: „Видях, че изяде бонбона. Хайде да поговорим за това.“

Стъпка 2. Отделете действието от човека
Не обвинявайте и не казвайте: „Ти си лъжец“, а „Сгреши, като излъга.“
Детето е направило грешка, това не значи, че е лош човек.

Стъпка 3. Обяснете последствията от лъжата
Не говорете за морал и не изнасяйте нравствени уроци. То знае, че лъжате е нещо много лошо. Дайте конкретни и разбираеми примери: „Ако лъжеш, няма да мога да ти се доверя. А ако не ти се доверя, как мога да ти помогна, когато наистина имаш нужда от помощ?“

Стъпка 4. Създайте безопасна среда за доверие
Детето трябва да знае, че ако каже истината, няма да бъде смъмрено. Може, разбира се, да има последствия (счупена ваза не може да се поправи), но те ще бъдат справедливи.
Похвалете го за честността: „Благодаря ти, че каза истината. Беше трудно, но се справи чудесно.“

Стъпка 5. Дайте пример
Децата виждат всичко. Ако помолите детето си да не лъже, но вие самите лъжете съседи, колеги или учители, бъдете готови детето да направи същото.

Стъпка 6. Обсъдете мотивите
Вместо да наказвате, попитайте: „Защо излъга? Страхуваше ли се? Срамуваше ли се? Искаше ли да мисля добро за теб?“
Разбирането на причината е първата стъпка към решаването на проблема.

Темата продължава със съвети как да действаме в различните възрасти, когато установем, че детето лъже и то системно. Ще говорим и за най-популярните митове за лъжата.

Следва продължение.

Мона Василева