10 мрачни страни на майчинството

Някой веднага ще каже: „Е, защо си раждала , ако се чувстваш зле с децата си?“

Само че разказът не е за това, че с деца е лошо (защото това въобще не е така), а затова, че понякога е добре да престанем да обсъждаме другите и да крием собствените си емоции.

Веднъж наши приятели, които очакваха дете, попитаха мен и съпруга ми, какво е това да си родител.
Започнахме с класиката в жанра - постоянно си недоспал, мръсни памперси, кърмене, безкрайно пране, чистене, готвене, разхождаш се из къщи с мръсна нощница и заспиваш без сили пред телевизора след изтощителните грижи по децата.

Но защо, вероятно, защото много харесвам тези наши приятели, а може би защото бях изпаднала в особено философско настроение, ми се прииска за обсъдя с тях по-сериозни неща.
И те са в основата на родителството.
За мое учудване, вместо да се отдръпнат и дистанцират, те ми благодариха.
И именно този разговор се оказа полезен за тях.

1. Може да съжалявате, че сте станала майка

Не са много родителите, които дори сами пред себе си признават това. Камо ли да го обсъждат с околните.
Аз обаче съм напълно уверена, че подобни мисли периодично спохождат много от нас.
В момента, когато влизаме в банята, за да се усамотим и да плачем от умора и безсилие. Когато си дадем сметка, че всички наши планове излитат като дим.
И тогава си задаваме въпроса, защо доброволно се натоварихме с всичко това.

2. Може да припадате по чуждите деца

... до момента, в който се появяват собствените ви

Когато учех в университета, имахме дискусия. Дори не помня точната тема. Помня обаче, че аз бях тази, която предложи децата да управляват света. Те да създават закони и да решават проблемите. Защото са невинни и изпълнени с безусловна любов, за разлика от възрастните. „Вие, чели ли сте „Повелителят на мухите“? - попита ме професорът.
Да, бях я чела. Лесно е да приемеш, че децата са невинни до момента, в който сам вече имаш деца.
Аз с години се занимавах с децата на всички роднини, особено когато бях в гимназията. Това обаче не ме подготви за собствените ми.
Сега виждам, че децата въобще не са идеални. Имам предвид капризите, истериите, завистта, ревността. И поне моите деца ги проявяват с пълна сила. 

3. Възможно е да загубите приятели

Родителството променя живота ви с такава сила, с каквото никое друго събитие не въздейства.
Приятелите ви виждат и познават само късчета от този пъзел – някои от тях успяват да се впишат в новия ви живот, други – не.
И с много от тях ще се разделите за винаги.

4. Може да се простите с всичко любимо 

Няма човек, който гледайки деца, да е успял изцяло да запази предишния си живот непроменен. Нито майката, нито таткото. И винаги има жертви.
Може да са приятелите, може да е някоя мечта, желание или хоби. Част от тях често се връщат обратно, когато децата пораснат. Други – не.

5. Децата са погълнали целия ви живот

Да бъдеш родител не е лека задача. И това е правилно. Децата не могат и не бива да обсебват цялото ни време и мисли. Така че родителството може да носи любов и радост, но не може да замени всички останали радости и любов в нашия живот.

6. Понякога ще чувствате отчуждение

Може да се случи, когато за първи път чуете детето да произнася: „Аз те ненавиждам“.
Такива моменти сриват земята под краката. И тогава изведнъж осъзнавате, че децата растат, че те имат свои приятели, интереси, планове. Понякога тяхната самостоятелност и отделянето им са плашещи.

7. Може да оцените грешките на вашите родители

За мен родителството се оказа едновременно и огледало и увеличително стъкло.
Изведнъж като под микроскоп аз видях грешките, които моите родители са допускали, когато аз съм била дете.
И започнах да забелязвам, как аз повтарям техните грешки със собствените си деца.

8. Разбирате, защо хората вършат ужасни неща

Моя приятелка, която роди на скоро, ми призна, че по-рано въобще не е разбирала, как така хората полудяват и яростно друсат новороденото, което реве. Чудела се на това до момента, в който на бял свят се появило собственото ѝ ревливо бебе.
Помня добре това ужасно състояние. Стоя с подпухнали от плач червени очи, гърдите ме болят, плача и сълзите ми се оливат по лицето на бебето.
Аз съм абсолютно безсилна, рева, иска ми се да хвърлям вещи и да, започвам силно да тръскам дерящото се от рев бебе.
И когато накрая успея да успокоя бебето и сама аз да спра да плача, се замислям за стотиците родители, които имат по-малка подкрепа и по-малко сили от мен.
И тези, които нямат достатъчно спокойствие и увереност, за да укротят детето с нормалните методи. „Слава Богу, че аз успях“.

9. Може да преживеете пристъпи на гняв

Писателката Одри Лорд описа веднъж майчинството като: „ярост и оголен нерв в съчетание с всепоглъщата нежност“.
Да, именно това чувствам на практика аз и то всеки ден.

10. Тревожат ви страшни мисли

– какво би могло да се случи
Всеки път, когато децата излязат от къщи, аз се треса от ужас. Няма как да ги защита от всичко в света.
Често си мисля, че няма да го преживея, ако с тях се случи нещо. Моето сърце се разбива от любов към тях.
Това е най-странна и едновременно силна любов, която някога съм изпитвала.

Kristen Oganowski, адаптация Мона Василева