Как да направим план-статегия срещу детските лъжи

Хлапето ви гледа хитричко и усещате, че ви лъже. Не се ядосвайте. Има и добри новини – не на всяка възраст лъжата е лъжа. Понякога тя е плод на безобидна фантазия.
Има и още една много по-голяма добра новина: способността да лъже е маркер за нормално развитие на мозъка на детето.
Как и защо децата на различна възраст лъжат, къде минава границата между безобидната фантазия и причинаната за вашата тревога и най-важното, как да реагирате по най-подходящ начин, за да не нарушите взаимното доверие.

В първата част на материала психолог обясни как развива умението на хлапето да изфабрикува лъжа и успокои родителите с научни аргументи, че лъжата е добър показател за правилно развитие на мозъка.
След това подробно разказа как се променят лъжите в различните възрасти.

Дете и майка си говорят. Снимка: Shutterstock

Във втората част стана дума за основните 5 причини детето да лъже и как да ги разнищим, преди да предприемем план за действие.
Сега продължаваме с конкретни съвети за стратегиите. Как да говорим с деца от различни възрасти.

3-4 години

Не наказвайте за лъжа, не засрамвайте.
Спокойно изложете фактите: „Виждам, че изяде бонбона. Следващия път поискай разрешение.“
Не изисквайте признания или покаяние – те все още не са способни на това. 

5-7 години

Обяснете разликата между истина и лъжа с прости думи.
Обсъдете последствията: „Ако не ти повярвах и ти каза истината, щеше ли да те нарани?“
Четете приказки и истории, където лъжите водят до проблеми („Хвалещият се заек“, „Котката и лисицата“).

8–12 години

Обсъдете моралните дилеми („Добре ли е да лъжеш, за да спасиш приятел?“).
Говорете за доверието като ценност.
Научете детето да прави разлика между белите и вредните лъжи.

Митове за лъжата

Дете и майка си говорят. Снимка: Shutterstock

Мит 1: „Ако едно дете лъже, то ще порасне като лъжец.“

Истина: Лъжата е етап от развитието. Съзнателното отношение към казването на истината се развива постепенно и ранните „тестове“ и провали не означават нищо.

Мит 2: „Лъжата трябва да се наказва строго, за да се сложи край.“

Истина: Строгостта често подсилва лъжата. Детето се научава да лъже повече, за да избегне наказание, отколкото за да каже истината.

Мит 3: „Честните деца никога не лъжат.“

Истина: Честните деца също лъжат. Те просто го правят по-рядко и обикновено се чувстват виновни. Способността им да признават грешките си е по-важна от това да не лъжат. Но това умение също се възпитава.

Мона Василева