Детето се обижда лесно

Понякога ни се струва, че децата правят от мухата слон. Безобидна забележка, добродушна усмивка, нежна закачка - всичко предизвиква протест и обида.И те избухват в сълзи или негодуване. 

Какво е това – прекомерна чувствителност, глезотия, капризи?
Нищо подобно, това е напълно нормална проява на уязвимост.
През първите години от живота детето е невероятно чувствително. В този период личността му се формира бавно, постепенно, месец след месец ...
И понякога най-сдържаната критика може да бъде възприета от него като заплаха за този процес.

Снимка: Guliver / Getty

„Децата са много горди“,

казва психологът Анна Воробьова.
Те винаги се страхуват да не изглеждат нелепо. И във всяка ситуация е важно да останат на положение.
Острите реакции към мнението на другите започват да се проявяват много рано. Случва се, че вече на възраст от няколко месеца бебето да демонстрира недоволството си, когато види възрастните да се забавляват (освен ако, разбира се, не участва и не се забавлява по време на обща игра).

На кого от нас не му се е случвало да се смее при вида на неловко движение или смешната гримаса на бебето?
Този смях няма нищо общо с подигравката, но детето усеща, че е то е причина за общото забавление, но самото то не участва в него.

В такива случаи е най-добре да го успокоите с прости думи: „Да, смеем се, но изобщо не на теб! "

Детето не е способно да оцени и иронията

За да разбере този тип хумор, то трябва да може да прави разлика между думите, изречени на шега, и тези, изречени сериозно.
Тази способност рядко се проявява преди 6-7-годишна възраст. Дотогава е по-добре да не упражнявате в остроумие, за да не нараните гордостта на детето.

Снимка: Guliver / Getty

Не съм малък

Когато детето е обидено, независимо от възрастта, то винаги страда.

„Гордостта на детето е наранена. То се чувства сякаш е измамило очакванията на другите или не е успяло да направи желаното впечатление, “ потвърждава френският психолог Даниел Дало
В същото време, като правило, родителите му напомнят, че е все още е много малко, за да се да се справи с тази или онази задача.
В такива случаи, разбира се, не става дума да му позволите да преви неща, за които наистина все още е рано. Но можете да опитате да утешите наранената му гордост, като очертаете перспективата за бъдещ успех: „Сега си още малък, но много скоро ще пораснеш и ще можеш да правиш всичко.“

Дълбоките корени на обидата

Острата уязвимост често започва в ранна детска възраст.
„Някои деца са по-уязвими поради емоционалната травма, преживяна през първите години от живота си: мрачна атмосфера в къщата, депресивно настроение на майката, развод на родителите и т.н. Те биха искали още тогава да са се намесили и да са оправили нещата, но чувстват, че не са успели и живеят с чувството за претърпян провал.“ отбелязва Анна Воробьова.
В такива случаи си струва да се свържете с психотерапевт, който ще помогне.
Най-често с възрастта обидчивостта на децата изчезва от само себе си. До 6-7 години те имат много повече ресурси за адекватно възприемане на реалността.

„Реакцията на малкото дете се базира единствено на емоциите. Пораствайки, то се научава и се ръководи не само от чувствата, но и от разума. Когато тръгне на училище, то придобива необходимата психологическа защита, която предпазва гордостта му", обяснява психологът.

Какво можем да направим като родители

Просто трябва да покажем на децата, че ги обичаме такива, каквито са, и да оценяваме всеки техен успех.
Без да се прекалява, защото в противен случай има риск от обратен резултат.

Мона Василева