Детето трябва да се справя самичко с трудностите - наистина ли?

От детските психолози, с които разговарях, научих интересна теория: че на детето от най-ранна възраст трябва да му създаваме трудности, за да стане борбен човек, когато порасне, споделя 31-годишен блогър и баща на две малки дъщери.

Спомних си, че веднъж гледах как един човек научи кучето си да плува, като отново и отново го изхвърляше от лодката. Тази картина се е врязала много ярко в паметта ми, особено след като чух, че трябва да предизвиквам детето си да се изправя срещу пречките в живота и да ги преодолява само.

Но голяма част от това, което казват различни специалисти, е трудно да се свърже със здравия разум.

Да, има нещо рационално в идеята, че детето, изправено срещу проблема, ще потърси начини да го реши. Обаче имам един въпрос: дори и да успее да разреши проблема, няма ли в ума на детето да се запечата мисълта, че когато е помолило мама и татко за помощ, те не са се отзовали?

Дъщеря ми например още не може да се качва сама на люлката. Следвайки теорията за закаляването чрез трудности, трябва да я оставя и да наблюдавам как се опитва да се справи сама. Проверих: многократно се опитваше да се качи и не успяваше. Помоли ме да ѝ помогна, после се разплака горчиво и се отдалечи от люлката. Ето какво постигнах?

Направих извод за себе си - аз ще помагам на децата си и няма да им осигурявам постоянни изпитания като в армията. Убеден съм, че независимостта и жизнеспособността не зависят от това дали родителите ще оставят децата си сами срещу пречките.

Източник, превод Марина Атанасова