Дарин Ангелов: Всичко е любов, най-вече бащинството

Той участва в много български филми,: „Емигранти“, „Хиндемит“, „Една калория нежност“, „Маймуни през зимата“, „Бензин“. Гледаме го от малкия екран в сериалите „Под прикритие“, „Недадените“, „Стъклен дом“, „Откраднат живот“, „Скъпи наследници“. Той е в центъра и на сцената в хитови спектакли на Младежкия театър „Николай Бинев“, и на „Театър 199“, и на Народния театър „Иван Вазов“.

Например в ролята на Замислов от „NeoДачници“ по пиесата „Дачници“ на Горки, режисиран от Иван Пантелеев в Народния театър.

Талантлив актьор, чаровен мъж, добър човек – Дарин Ангелов се е посветил и на още две житейски роли - на съпруг и баща и Новите родители го пресрещат, за да научат повече за бащинството от първа ръка.

Г-н Ангелов, от суеверие ли не разрешавате да публикуваме снимка на дъщеричката ви?

Не от суеверие. То, според мен, е безсмислено. С майка ѝ просто не публикуваме нейни снимки, защото опитваме да я пазим да не се разглезва. Когато Дария порасне и започне да преценява и решава сама за себе си дали иска да публикува свои детски снимки, тогава да го направи. А и аз самият нямам профил в социалните мрежи, само фен страници.

На кого прилича повече Дария?

Много е интересно как са се колаборирали чертите на двама ни в нея – челото и очите са мои, а красивите плътни устни са от майка ѝ. Но тя е малка, тепърва ще се променя и развива.

На вас ли я нарекохте?

С Антония бяхме намислили първоначално три мъжки и три женски имена. После, като разбрахме, че ще е момиченце, мъжките имена отпаднаха от само себе си и когато Дария се роди, някак си знаехме и бяхме единодушни, че ще се казва така. Но не бих казал, че е кръстена на мен, просто името ни хареса. Аз съм кръстен на баба Даринка – майката на майка ми.

Вие имате брат близнак, също актьор – Деян Ангелов. Той пък има двама сина, така че сте наясно различно ли се отглеждат и възпитават момчета и момичета?

Не мисля, че има разлика – независимо от пола на детето работата на родителите е да отгледат достойни, свестни, добри и умни, а не елементарни хора, хора, които знаят какво е да обичаш. Така са ни възпитали моите родители.

Майка ми е машинен инженер, но сега не работи това, има си частен бизнес. Баща ми е актьор, дядо ми също е бил актьор, играл е в ловешкия театър.

Мама и татко са ни учили на достойнство. Даваха ни свобода да правим какво ли не, да се „парим“ и да отговаряме за постъпките си. Даваха ни съвети, но никога не са ни давали готови решения, оставяха ни сами да открием начини да се справяме с проблемите си.

В кадър от "Скъпи наследници"

Сега, когато имам дете, откривам колко е велико да гледам как расте с всяка секунда – палава е Дария, но и послушна, взискателна и любопитна. Вече започва да разграничава причина и следствие, сънува, спомня си нещо, смее се насън, после заедно пак се смеем, играем си. Безкрайно ми е интересно да съм до нея колкото се може повече и да вземам максимално участие в грижите за нея – държа на това, за да не пропусна важен момент от развитието ѝ.

Как го постигате, като сте толкова зает?

Ставам рано, преди тя да се събуди, наблюдавам я как спи – много е приятно и забавно! После я приготвям за ясла, водя я там и нареждам програмата си така, че да мога аз да я взема от яслата следобед, а по-нататък каквото и да правя – репетиции, снимки, участия, опитвам да открадна половин час вечер, за да сме пак заедно.

Не ви ли е страх за бъдещето на децата ни?

Имаше в началото страхове – първата температура, първата хрема, обаче това са преодолими неща. И големи страхове винаги ще има, но, в крайна сметка, любовта е тази, която ни води, а не страховете. Никой не знае какво е да си родител, всеки се учи на това и всеки започва отначало. На форума това бих искал да кажа най-вече на новите родители – деца се гледат с любов.

Говорите толкова вдъхновено, че по всичко личи да имате планове за още деца.

Определено е така. Убеден съм, че три деца е най-прекрасното – ще бъдат супербанда. Аз не мога да си представя живота си без брат ми. Ние сме заедно във всичко от бебета, много е хубаво и ценно да имаш брат. Иска ми се и Дария да си има братче или сестриче. Всъщност, мечтата ми е с Антония да имаме три деца.

Изглеждате много романтичен и влюбен, когато говорите за нея.

Такъв съм, а и с нея винаги ми е романтично. Когато я помолих да се омъжи за мен – това беше истинска романтика!  Бях си измислил целия сюжет и сценографията дори.

Тъй като се бяхме запознали край морето, под лампата пред едно заведение, си наумих да ѝ предложа брак на същото място. Премерих разстоянието от заведението до лампата. Купих красива роза, а на нея привързах червена лента със същата дължина, колкото е от центъра на заведението до лампата. Влязохме вътре и след малко казах, че излизам за няколко минути. Тайно дадох розата на наша приятелка, която трябваше да я връчи на Антония без обяснения.

Междувременно свалих дънките и тениската и облякох панталон и риза, за по-официално и отидох до лампата, където наредих запалени факли. Антония, нищо неподозираща, взема розата и тръгва по червената с лента, за да стигне до мен. Обаче аз съм през улицата, минават коли, спирам ги, моля да изчакат, докато си кажа, каквото съм намислил – репетирах си речта десет пъти, обаче когато Антония дойде до мен, всичко ми се изпари от главата, не помня какво съм говорил, но чух: „Да, да, да!“

Това, че имате различни професии, по-хубаво ли е, отколкото да сте в един бранш?

Хубаво е, че не работим еднакви неща. Антония е завършила политология, работи в банка и всеки от нас си има свой професионален живот, различен от този на другия, което е плюс. Ако и двамата се стремим към кариера, би било по-трудно, защото винаги има конкуренция. А обикновено реализацията на майката търпи застой, докато роди и отгледа детето, независимо каква е работата ѝ.

Затова много се възхищавам на колегите ми жени от театъра и киното, които се върнаха бързо на работа след раждането – например Радина Кърджилова. Тя и Деян Донков си имат момченце, Христо, и то по никакъв начин не е ощетено от това, че и двамата работят усилено. Когато има любов и разбиране, нещата винаги се нареждат.

Да поддържаш любовта и разбирателството е изкуство, което се прави от двама.

Цялостната ми нагласа към любов и доброта дължа и на родителите си, и на Стефан Данаилов, когото уважавам безкрайно. Имах две мечти, свързани с него – да играем заедно на една сцена и да снимаме заедно филм. Сбъднаха се и двете ми мечти, за което съм много щастлив, защото той е най-големият актьор и най-големият учител.

Станислава Петкова-Зарева