Децата, наказвани строго, са по-склонни да развият психични проблеми

Ново проучване показва, че родителите, които налагат строги наказания на малките си деца, може да ги предразположат към трайни психически увреждания, пише ЮПИ.

Изследователите са установили, че сред 7500 деца, наблюдавани от 3 до 9-годишна възраст, около 10% попадат във „високорискова“ група, при която симптомите на влошено психично здраве - от постоянна тъга до избухливост - се засилват през годините.

Какво показва проучването

Децата, чиито родители често са прилагали строги дисциплинарни мерки, включително викове или физически наказания, са били с около 50 % по-застрашени от връстниците си да попаднат в тази група, пише БТА. Експертите обясниха, че резултатите, публикувани наскоро в списанието „Епидемиология и психиатрични науки“, подчертават една важна реалност:

Някои родители трябва да усвоят по-добри стратегии за контрол на поведението на малките деца. Това може да означава например прилагане на „тайм аут“, за да се потуши пристъпът на гняв още в зародиш, смята ръководителят на изследването Йоанис Кацантонис, докторант в университета на Кембридж, Обединеното кралство. Но това означава също така да се създадат ясни и последователни правила за поведение, които малките деца могат да разбират.

Защо възпитанието има такова въздействие

Според това проучване „последователният“ стил на възпитание има положителен ефект върху психичното благополучие на децата. При тези семейства поведението на децата в ранна детска възраст и емоционалните им проблеми обикновено се подобряват с течение на времето. „Това би могло да се дължи на факта, че последователността в родителските грижи осигурява на децата чувство за предвидимост и сигурност, което може да действа като буфер срещу влошаване на психичното здраве“, казва Кацантонис.

Според него, когато родителите са последователни, това предполага, че те „имат положителна и сигурна връзка с детето си, при която са отзивчиви и топли към него, като същевременно поставят ясни граници и очаквания“.

Констатациите се основават на малко над 7500 деца в Ирландия, които са били част от национално здравно проучване. Когато децата са били на 3, 5 и 9 години, родителите им са попълнили стандартни въпросници, измерващи „интернализиращото“ и „екстернализиращото“ поведение на децата.

Има ли връзка с емоциите

Интернализиращите симптоми са свързани с емоциите - например, когато децата са постоянно тъжни, тревожни или затворени. Екстернализиращите симптоми са насочени навън и включват проблеми като агресия, импулсивност и непокорство.

Проучването установи, че като цяло при около 10% от децата се наблюдава влошаване на интернализиращите или екстернализиращите симптоми през годините. За разлика от тях повечето деца - около 84% - са били постоянно в долната част на спектъра на емоционалните симптоми и са преодолели всички проблеми с поведението в ранното детство.

Малък процент от децата са имали по-високо от нормалното ниво на симптоми, но са показали известно подобрение с течение на времето.

Кои са най-честите грешки на родителите

Оказва се, че начинът, по който родителите контролират поведението на 3-годишното си дете, е ключов за траекторията на психичното му здраве. Когато родителите получавали високи оценки (по техни собствени данни) по скалата за „суровото родителство“, вероятността детето им да попадне във високорисковата група била с 50 % по-голяма в сравнение с децата, чиито родители имали ниски оценки по тази скала.

„Суровото родителство“ може да означава често крещене, непредсказуемо налагане на наказания, обиждане или физическо наказание на детето.

Като се има предвид това, което вече е известно за тези тактики, новите резултати не са изненада, казва Грегъри Фоско, професор по човешко развитие и семейни науки в Държавния университет на Пенсилвания. „Тези сурови, свръхреактивни родителски методи излагат децата на риск“, казва Фоско, който не е участвал в проучването.

Той отбеляза, че начините, по които родителите се справят с поведението на малките си деца, не съществуват във вакуум: родителите, които използват строги средства, може да имат много стресови фактори в живота си и вероятно собствени проблеми с психичното здраве, например.

Има ли добра алтернатива

Дори когато случаят е такъв обаче, Фоско смята, че родителите могат да усвоят „алтернативни умения“, които да подобрят благосъстоянието на цялото семейство. „Щом детето започне да показва, че се справя по-добре, това често помага и на психичното здраве на родителите“, убеден е Фоско.

Подобно на Кацантонис, той изтъква значението на последователността и запазването на хладнокръвие: Направете ясни правила за това как очаквате детето ви да се държи и бъдете последователни в следването на „разумни последствия“ за лошо поведение, като например прекъсване на играта. Освен това използвайте спокоен, неутрален тон, вместо да крещите и да отправяте заплахи.

„Можете да се научите да отправяте ясни послания, без нещата да ескалират до прекомерна степен“, казва Фоско. В същото време той добавя, че не всяко лошо поведение се нуждае от реакция. Понякога родителите могат да спестят на всички драматизма, ако оставят незначителен инцидент без последствия.

Фоско също така препоръчва на родителите да се научат „да бъдат добри към себе си“ и да намерят начини да се освободят от стреса. „Ще можете да реагирате на децата си по-спокойно, ако се грижите и за себе си“, съветва специалистът.

Обекти.бг