Спасява ме хуморът и здрава доза сарказъм

Детският оториноларинголог Евгений Степанович неотдавна станал баща за трети път на дъщеричка. И сега разказва за своите преживявания съвсем искрено и с чувство за хумор, без който би било невъзможно да преодолява трудностите на многодетния живот:

Така се случи, че наскоро нашето весело (винаги), дружно (по-рядко) и благопристойно (от време на време) семейство в състав аз, жена и деца влезе в многочислената и пъстра каста на многодетните семейства.

По принцип в света съществуват редица общества и клубове по интереси. Например, обществото на любителите на авторски песни. Или това на фанатичните фенове на някой футболен отбор. Има и такова на практикуващите садомазохисти, както и редица секти на екзалтирани религиозни фанатици.

Многодетността, оказва се, много прилича на нещо средно между двата последни варианта: представете си преизпълващото ви чувство на щастие, всемирна любов и благодарност към съдбата, примесени със странното желание да се простреляте в коляното с ловджийска пушка.

Разбира се, от една страна, когато вече за трети път изнасяте заветното вързопче от родилния дом, всичко се приема доста по-леко. Периодът на чисто новото бебе не предизвиква шок, както е било по-рано. Още имам свежи спомени от подготовката за раждането на първото дете, когато бях твърдо уверен, че всички тегоби и лишения около грижата за първородното ще понесем без проблем. Така се и случи през първите четири часа след изписването от родилния дом.

След това – усещане, все едно в тъмна улица са ви ударили изненадващо в гръб с брадва по главата, вие сте паднали в канавката, откъдето сте се отправили в дълбока кома. И сте дошли на себе си в най-добрия случай след половин година, като през въпросните шест месеца очевидно не са били полагани квалифицирани грижи за тялото ви.

Е, третият път започвате да се отнасяте към редица аспекти на родителското съществуване значително по-спокойно. Не се разтрепервате, ако сте дали повече от чаена лъжичка лекарство, а шумното отделяне на детски газове вече не ви поразява в сърцето.

Преставате с безумното стерилизиране на залъгалката по осем пъти на ден и дори, изглежда, започвате да уважавате правото на малкото на плач, тъй като е с пълно коремче и чиста пелена, убеждавайки себе си, че това е проявление на носталгична меланхолия на организма му по топлата и уютна петзвездна утроба, работеща в режим All Inclusive.

Заедно с всичко това плавно осъзнавате:

появата на третото дете ни най-малко не снема от вас никаква част от вашите предишни семейни задължения.
Въпреки раждането на бебето, по-големите деца не са се дянали никъде, както и преди са си членове на семейството и отново както и преди, да не кажа дори повече, се нуждаят от топлина, внимание и решение на своите разнокалибрени проблеми.

Ако искате да бъдете многодетни, научете се да бъдете многозадачни. Понякога ми се струва, че да сме родители на три деца е като да управляваме държавата. Главите на многодетните семейства, както и главата на държавата, трябва да смогнат да дадат на всички предизборни обещания, а после, по някакво чудо, да се опитат да ги изпълнят, да провеждат грамотна пропаганда, да се борят с дефицита на бюджета, да се сражават със сепаратизма и доста често да лъжат.

Не, не си мислете лоши неща, съвсем не е задължително да правите абсолютно всичко от този списък, някои неща може да изключите. Лично аз например предпочитам да не изпълнявам обещания. Шегувам се, да не се хванете.

Въобще, хуморът помага да се преодоляват трудностите на многодетния живот, това е безспорно. Ако сте станали многодетни и не сте се научили да гледате на всички жизнени перипетии с хумор и здрава доза сарказъм, то вашето благополучие е в опасност.

Понякога поглеждам на нашето семейство отстрани и ми се струва, че не се справяме. Че в някакъв момент крехкия и необикновен механизъм, който ни позволява да имаме дом, работа и да се грижим за три необятни космически вселени в жалките 24 часа земно време, ще се счупи и всичко ще се превърне в прах, обкръжаващия ни свят ще се разруши, като в красив американски филм за унищожението на Земята. Само дето спец ефектите ще бъдат по-евтини, защото значима част от бюджета е похарчена за закупуването на детски дрехи за новия сезон.

В подобни моменти ни спасява възможността да се посмеем над себе си и положението ни в океана на житейските несгоди. Да, понякога в този смях има нотка на безумие, но така или иначе дава сили. И върху изранените си гърбове със съпругата ми отново ще сложим небесния купол на отговорността за настоящето и бъдещето на нашите деца.

Вероятно звучи излишно патетично, но ще е грях, ако не добавя в тази статия малко патос, тъй като в самата многодетност има съвсем малко от него. Никой не ражда деца само заради това гордо да изпъчи гръд, предоставяйки на кондуктора в трамвая документ, потвърждаващ правото ви на безплатен превоз.  
Просто това е нещо твърде необичайно – чувството, че имаш много продължения. Искрени, сложни, живи, самобитни, любящи и любими.

И все пак, вероятно, това е забавно за нас. Забавлявайки се, изпитваме чувство на щастие, всемирна любов и благодарност към съдбата. И понякога, съвсем рядко, искаме да се простреляме в коляното с ловджийска пушка.

Текст: Евгений Степанович/deti.mail.ru, превод: Надя Горанова