4 признака издават "синдрома на белия рицар"

Има хора, които постоянно искат да спасяват: грижат се за партньора си, поемат проблемите му и инвестират в него време и средства. Себе си оставят на заден план.
Първоначално ухажваният обект е поласкан, дори му харесва, но в крайна сметка всичко завършва с раздяла.

Жена успокоява партньора си. Снимка: Shutterstock

Начинът, по който се държим във взаимоотношенията, идва от детството, носи отпечатък от модела на поведение на нашите родители.

Ако едно дете е израснало в семейство, където между майката и бащата отношенията са обтегнати и студени, ако се налага то да се грижи да братя и сестри, защото те загърбват родитеските си задължения, или пък малкото момче да поема ролята на бащата, защото той отсъства ... по-късно в живота ще му бъде трудно да избере надежден партньор.
Освен това момичетата и момчетата, които са свикнали да спасяват родителите си, да се грижат за тях и да ги подкрепят, започват да се държат по същия начин към своята половинка.
Те са убедени, че това е техен дълг, че всичко опира до тях, че те са спойката в системата и без тях всичко ще рухне.
Такива хора могат да спасяват отношенията с години, като инвестират цялата си енергия в партньора си.

Всички усилия обаче ще доведат до обратния ефект. „Никой няма да оцени грижите и връзката ще приключи, но не по инициатива на спасителя“, обяснява психологът Марк Травърс.
Това състояние е известно като „синдром на белия рицар“ или още го наричат „комплеса на спасителя“.
Наименованията са много, но значението е едно – тези хора са обсебени от идеята да помагат, да направят всичко по-добре, дори когато ситуацията изобщо не го налага.

Ето четири основни признака, че "синдромът на белия рицар" съсипва любовния ви живот.

Държиш всичко под контрол

Всякакви проблеми, конфликти, разногласия - решението им пада върху вашите плещи. Струва ви се, че това ви прави по-значими и ценни за вашия партньор. Той трябва да ви види като „бял рицар“, истински герой!
Всъщност, когато единият прави всичко възможно, а другият не прави нищо, тогава това не е любов.
Личните граници на спасителя се размиват, той изгаря емоционално, което вреди само на самия него.
Докато партньорът чака на готово. Отегчава се, писва му от всичко.
Чувствата избледняват, кавгите зачестяват и резултатът е – край на връзката и на любовта.

Жертвата си ти 

Още един проблем, който идва от детството.
Гордееха ли се вашите родителите, че тяхната дъщеря или син са зрели , по-отговорни за възрастта си и, че сами решават проблемите, без да се оплакват?
Ако е така, те несъзнателно са отгледали човек, който доброволно ще жертва комфорта си.

„Трудностите на вашия партньор стават ваши. Решавате проблемите му, без да се грижите за себе си. Това дори може да ви накара подсъзнателно да търсите човека, който очевидно се нуждае от спасение. Вкарва ви в цикъл, който ви изтощава емоционално и оставя връзката небалансирана“, казва психологът. 
С течение на времето навикът да поемате на плещите си и тегобите на партньора, да подреждате неговите приоритети като ваши, води до прегаряне, разочарование и загуба на връзка със себе си. И бъдете сигурни, че никой няма да оцени вашата саможертва.

Ти поемаш пълната отговорност

Жена прегръща партньора си. Снимка: Shutterstock

Струва ви се, че не можете да останете безразлични към проблемите на партньора си. Затова постоянно се намесвате, давате съвети, когато не ви питат, вярвайки, че знаете кое е най-добро.
Може да сте водени от чувство за морално задължение или вяра, че всичко изисква вашата намеса и лично участие.
Но партньорът започва да се чувства сякаш е поставен под лупа. Прекомерните ви грижи дори го унижават, събуждат чувство за вина и, разбира се, убиват всяка романтика.

"Имам нужда от пространство, за да приема провала и да разбера нещата сам. Това, което се случва, е изтощително. Толкова съм уморен!"

Така се чувства партньорът, когато е притиснат от “бял рицар“, казва психологът.
Вие страдате в отношенията, въпреки че се стараете много
Колкото повече се опитвате да помогнете, толкова повече чувствате, че партньорът ви се отдалечава.

„Никога не съм те молил за помощ“ или „Не исках да жертваш нищо за мен“ са фрази, които „белият рицар“ често чува.

Това води до разочарование, сълзи, човек се чувства сякаш е направил всичко напразно.
За партньора също не е лесно: той изпитва вина, отвращение, съжаление и гняв едновременно.

Не забравяйте, че здравите връзки процъфтяват със взаимни усилия - когато и двамата партньори дават повече, отколкото вземат, стремейки се към баланс и растеж.
Вашата стойност не се определя от това колко често се жертвате, казва Марк Травърс.

Понякога да бъдеш наистина смел рицар означава да направиш крачка назад, да дадеш пространство и да позволиш на нещо красиво и ново да разцъфти - както за теб, така и за твоя партньор.

Мона Василева