Легенди свързани със Светлата седмица

Светлата седмица, наричана още Томина неделя, настъпва с втория ден след големия празник Великден.
Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. 
Същността на този християнски празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.
Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.
Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, само апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Той не повярвал на разказа за появата на Спасителя сред десетте апостоли и поискал категорично доказателство.
Апостолите потърсили аргументи, за да обосноват вярата си, а Христос им дал доказателства - в продължение на 40 дни след своето Възкресение той общувал със своите ученици, явявал се многократно и на различни места.
Когато осем дни след Възкресението Христос учениците отново са събрали на осмия ден след Възкресение, Христос се явил изведнъж сред тях и показал на Тома ръцете си, пронизани от гвоздеите на кръста, и раната под ребрата, нанесена от копието на римския войник. Той се обърнал към апостола с призива да „не бъде невярващ, а вярващ“.
Така Тома сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.
Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.