Илюстрация: Guliver / iStock
Всички деца – не само малките, но и порастващите са склонни към подражание – гледат от родителите и копират тяхното поведение. Затова е най-добре да се отнасяме към себе си така добре, че и малките да привикнат да се грижат правилно за себе си. Това се отнася в пълна степен за външността.
На всеки от нас се случва понякога да не се харесва – независимо колко сме щастливи, имаме своите лоши дни за косата, за кожата... В такива моменти е важно да не се фокусираме върху проблемите, пише 7ya.ru.
- Не се гледайте в огледалото непрестанно и не въздишайте тъжно, че нещо не е както ви се иска;
- Не драматизирайте заради тъмните кръгове под очите и уморения вид;
- Не казвайте: „Днес не съм във форма", "Това или онова не ми отива“ и други подобни понижаващи самочувствието фрази;
Намерете свои стари снимки, на които сте най-прекрасните и си спомнете, че и тогава, от когато датират фотографиите, не сте харесвали фигурата или лицето си, но всъщност сте изглеждали перфектно. Това е урок, чрез който ще можете по-лесно да приемете своята външност такава, каквато е, и да ѝ се радвате – на закръглените извивки, на женствените форми. Така ще научите и дъщеря си да харесва промяната в своята фигура.
- Бъдете активни – пускайте си музика и танцувайте с дъщеря си, спортувайте заедно, разхождайте се повече – когато почувства, че тялото ѝ е пластично, критиките, които си отправя в тази посока, ще намалеят и упреците, че не се грижи за своята активност, няма да я обиждат.
- Ако забележите, че фигурата на вашата дъщеря започва да се променя, кажете ѝ го така, че да ѝ стане приятно. Например: "Ти постепенно се превръщаш в прекрасна млада жена, ставаш все по-хубава, радвай се за това!“
- Научете се да откроявате емоциите, ако има конкретен повод да изразите съжаление за нещо, кажете: „Това е наистина неприятно, съчувствам ти“, вместо „Не драматизирай, всичко си ти е наред.“
За повече самочувствие
Адекватната самооценка невинаги предполага положителни мисли за себе си. По-важното е да се научим да разпознаваме своите чувства и да ги разбираме. Да говорим за тях, да изразим похвала може да помогне много за доброто самочувствие на всеки, особено на момичето, което е в своите ужасни пубертетски настроения. Ако решите да го похвалите, бъдете конкретни: "Вие с Таня не се разбирате много-много, но забелязвам, че ѝ помагаш. Харесва ми“ – такова изказване се отнася към конкретно поведение и показва, че уважавате своята дъщеря и нейното решение.
За каквото и да става дума, избирайте да поощрите, като конкретизирате: "Много съм доволна, че си си подредила стаята“, "Ти разказа тази случка толкова интересно, че ме накара да се смея – добре ти се получава!“, "Браво, че пак си увлечена по програмирането – с твоето аналитично мислене вероятно ще постигнеш много!". Такива изказвания съобщават на момичето нещо реално за самата нея. Тя може да изрази съмнение, казвайки „Наистина ли?“ и това да стане отличен повод да продължите разговора – нещо, което, както знаем, трудно се отдава на родителите на тийнейджъри.
Преходната възраст е време на непредсказуеми физически промени, съпроводени от емоционални изблици и желания. Детето в тази възраст може да престане на обича това или онова, което преди е правило с удоволствие, и да се стреми да си избере нещо друго, нещо различно. Това не е лошо – проявявайте разбиране и съпричастност, ако сметнете, че е правилно. А ако не е, изразете мнението си, като не пропуснете да споменете, че уважавате избора ѝ, но... и обяснете какво и защо против имате.
Предложете на дъщеря си занимания, които ще допринесат за хармонията ѝ сама със себе си, неща, които ще ѝ доставят удоволствие. Напомняйте какви възможности се откриват пред нея, ако продължи със спорта, ако се запали по йога, ако си науми да изкара ски курс... Непременно я уверете колко енергия и радост ви е дало даденото занимание на вас самата.
Открити и доброжелателни – при всички положения
Ако ви е мъчно да слушате негативните изказвания на дъщеря си за нейната външност, помнете, че човек не може да има готови отговори за всичко, и че не е нужно да се спори винаги, когато някой се оплаква.
Чуйте какво казва и, ако мислите че е права, съгласете се с нея: „Да, в момента не ти е лесно“. По някое време тя ще види, че сте съпричастни на нейните преживявания и проблеми, че сте нежни и каквито и колосални промени да протичат в организма ѝ по време на пубертета, те са временни, решими и никак не са страшни, като се замисли.
Кажете ѝ, че и вие на нейната възраст не сте знаели, че ще станете толкова висока или че ще си останете миньонче/закръглена/слаба, според случая. Така тя няма да се чувства самотна по пътя към израстването.
Еми Спасова
