Един трик, който накара малкия ми син да започне да слуша

Майка ми казваше, че когато съм била малка, изобщо не съм слушала. Тя твърди, че същото било и със сестра ми. Направо си е скубела косите в опитите да ни накара да я чуем.
Опитвала да ни заплашва с последствията, но не се получило.
Опитвала с поощренията – номерът минал за няколко дена.
Опитала с наказанията – не била последователна и това наистина не работело.
Но след това направила нещо много просто. И то било ефективно. Толкова, че ние сме се превърнали в малки ангели. Добре, опростявам нещата, но ясно си спомням, че си бях сладко, малко момиченце.

Малкият ми син е на три и ми е трудно да го накарам да ме слуша. Той тича, крие се, крещи и изглежда, че НИКОГА не ме чува!
Когато се опитвам да говоря с него или да му покажа нещо, не ми обръща внимание. Влиза му в едното ухо и излиза през другото. И това продължи, докато майка ми дойде на гости и сподели нейната тайна.
Единственото нещо, което карало мен и сестра ми да слушаме ВСЕКИ ПЪТ.

Момчетата са създадени ДА НЕ слушат
Момчетата просто не са готови достатъчно, когато са малки. Те имат нужда да втасат и узреят още няколко години (например, докато станат на 15).

Те просто са неспособни да слушат. Има прекалено много вълнуващи неща зад ъгъла.
Parenting твърди следното за момчетата и послушанието: „Защо изглежда, че момчетата не слушат? Оказва се, че слухът им не е толкова добър, колкото на момичетата, от момента на раждането им, и тази разлика става все по-осезаема с възрастта.
Слушането на момичетата е по-чувствително в честотния диапазон, който е от решаващо значение за различаването на говора, а вербалните центрове в мозъка им се развиват по-бързо. Това означава, че едно момиче вероятно ще реагира по-добре на дисциплиниращи стратегии като похвала или предупреждение от рода на: „Не прави това“ или „Използвай свои думи“.“

Разбирате ли? Момчетата СА различни.

Така че, как да накараме малките да слушат?

Оказва се, че това, което майка ми е прилагала на нас като момичета, работи и за момчетата. То ги кара да спрат да правят това, с което се занимават, да те погледнат и да те чуят. Вече не се разсейват и не бягат, смеейки се в кръг.
Parenting също казва нещо по темата: „Момчетата са по-тактилни - може да се наложи да бъдат взети на ръце и сложени в стол, за да се успокоят за малко. Също така те са по-малко словесни и по-импулсивни, което е особено очевидно в детската и предучилищна възраст.“ Аха, виждате ли накъде бия?

Използвайте физически контакт, за да накарате малкото ви дете да ви чува всеки път.

В момента, в който майка ми каза това и го приложих (тя ми каза също и да клекна на нивото на очите на сина ми) той спря да прави каквото си правеше и се заслуша в мен.
Не можах да повярвам. Работеше.
Но ще се получи ли пак?
Отговорът е „да“.

Този съвет не е 100% решение на всичко в живота ви
Ако поне малко приличате на мен, значи давате приблизително 1000 команди на детето си на ден. Няма начин да слизам на нивото на очите му, да го докосвам по рамото или да го взема на ръце във ВСЕКИ един момент, когато искам да направи нещо.
Но работя по въпроса да не му давам толкова много нареждания, както и това, което го моля, да е по същество.

 Cathy / smartmomideas.com