Тези филмови сюжети ги вълнуват искрено
Дете говори на улично куче. Снимка: Shutterstock
Филми като „Търсенето на Немо“ , „Търсенето на Дори“ , “Приключенията на малкия пингвин“ разказват истории на различни животни, които търсят път към дома, защото са се изгубили.
Подобни филми и книги силно привличат деца от всички възрасти.
Психологът Михаил Хорс обяснява защо този сюжет много допада на малчуганите.

Дете с котета в парка. Снимка: Shutterstock
Възрастните смятат, че детето няма причина да се чувства изплашено, че ще бъде изоставено и изгубено: неговите родители, баба, дядо и учители винаги са до него и са наблизо.
Но то вижда света по различен начин. Всяко ново място е непознато за него. То се идентифицира с изгубената рибка клоун Марлин Немо, с глуповатата Дори, с пингвинчето Киви, защото те също са изплашени, объркани и самотни, попаднали в големия и враждебен свят.
С напредване на възрастта, хлапето ще попада в различни ситуаци, ще трупа опит и постепенно ще почне да разбира повече, за да не се плаши. Но малкото дете изпитва страх.
Разбира се, че то се страхува за анимационния герой попаднал в беда. Но този страх е специален. Ситуация, която е страшна в реалния живот, е страшна и във филм, но в различна степен.
Филмовата действителност е като като тренажор за детето: то вижда ситуацията отвън и се учи да реагира на нея.
Младият зрител не просто следва сюжета – той сам преживява приключението, но в „защитена среда“ - в прегръдката на мама или в киносалона до татко.
То се поставя на мястото на героя от филма, представя си как би преживял и как би се справил със същата ситуация.
И ако в миналото тази роля е играла приказката, която баба е разказвала, сега е екранът.
И той учи хлапето да преодолява опасността, да не се стахува от неизвестното, да цени взаимната подкрепа. Показва му и как да търси помощ и закрила.
Съвременните родители опитват да предпазват децата от всякакви предизвикателства: винаги да бъдат до тях, никога да не ги оставят сами и никога да не ги излагат дори на най-малката опасност.
Така че анимационните и другите детски филми остават единственият начин хлапето дори беглото да си представи опасна ситуация и малко да се подготви за нея. Това ще му помогне и в реалния живот, ако попадне на агресивни деца и дори на побойници.
Така че по-лесният път е този - първо приказка, филм, след това реално преживяване, където родителят може да го хване за ръка, и накрая, някъде по пътя, да го пусне, за да се справя сам.
Много деца намират за по-лесно да изпитват страх редом с герой, отколкото да говорят за собствените си преживявания.
Ако постояноно вкъщи говорите: „Трябва да правиш всичко сам“, „Ти си мъж, не трябва да плачеш. Трябва да си смел“, то ще се срамува да говори за страховете си.
Особено ако родителите пренебрегват или подценяват тревогите му: „Какви глупости си мислиш. Няма нищо толкова страшно?“
Тогава детето се затваря в себе си. Но чрез анимационни филми то може да получи подкрепа, разбиране и да премине през трудна ситуация редом с героя.
Ако винаги бързате да „ спасявате“ детето от всеки страх, то израства плахо и не особено способно да се защити . Ако никога не приемате страховете му сериозно, то не се научава да иска помощ: първо от родителите си, после от всички останали. А това не е добре.

Момиченце с коте. Снимка: Shutterstock
Историите за Немо, Дори и Киви насърчават самостоятелността, но тя се развива най-добре при общуване с връстници в детската градина, в предучилищната група, където то взаимодейства с други деца.
А най-простата техника, която може да използвате и която работи на всяка възраст, са отворените въпроси. Въпроси, на които не може да отговори с една дума.
„Всичко наред ли е в училище?“ „Да.“ Това е затворен въпрос. Перефазирайте. Попитайте: „Какво ти хареса в училище днес?“
Трудно е да се отговори с една дума: някои неща му харесват, други не.
Детето ще си спомни, ще помисли и след това ще сподели. Или: „Случи ли се нещо днес, което не ти хареса?“ То ще си спомни и ще сподели, ще разкаже за деня си по-подробно.
С такива въпроси децата се учат да споделят и се отварят към родителите си.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари