Наистина ли искате добро бебе?

Напоследък все повече се среща овехтялото разбиране за „доброто бебе“ – според него, то спи през цялата нощ, яде три пъти на ден и като цяло няма много нужда от присъствието на мама и татко, освен в случай, че те самите не пожелаят това. И тук е моментът да се запитаме – ако това означава „добро бебе“, наистина ли искаме такова? Смятам, че е време да предефинираме какво точно означава „добро бебе“.

Малкото ми момченце спеше толкова добре през нощта. Първите няколко седмици, откакто си дойдохме вкъщи, беше тежко с кърменето, но имах подкрепа и се преборих с неудобствата, а той спеше като за световно. Хората ми казваха, че той е „толкова добро бебе“, а и аз така се чувствах – значи, правех всичко както трябва.

Докато не си поговорих подробно с консултанта ми по кърмене, която каза: „Всичко изглежда страхотно! Той наддава, кърмиш го на поискване… Просто продължавай да правиш това, което правиш.“ Аз самодоволно отвърнах, че го храня, когато той поиска или е буден, което обикновено се случва на всеки пет-шест часа. Тя ме изгледа ужасено и след като поговорихме още малко, научих нещо, което никой преди това не ми беше казал – ако бебето ти не иска да суче (и предпочита да спи), това е проблем! Всъщност, тя го нарече „доволство от глад“, което ме принуди да направя нов режим и да го будя на всеки три часа през следващите девет месеца, за да съм сигурна, че е нахранен и наддава както трябва.

Истината е, че „добрите бебета“ ядат често. Когато са гладни и понякога – когато не са. И още нещо – „добрите бебета“ рядко спят през нощта през първите няколко седмици или месеци от живота си. Дали някои го правят? Сигурно. Моето беше така, но това се оказа проблем. Дали някои бебета го правят, без да имат проблеми? Отново – сигурно да, но те са изключения от света на типичното „бебешко“ поведение. Бебетата не са малки възрастни, те изграждат нервни връзки и синаптични отговори в мозъка си с астрономическа скорост и голяма част от тези процеси зависят от достатъчния сън.

Но бебетата са малки хора и също както възрастните, това което е нормално за съня на едни, може да е доста различно за други. Като продължение на мита за „доброто бебе, което яде и спи по график“, ще кажа, че това само стресира майките и ги кара да се чудят какво правят не както трябва.
Ако случайно не сте родена с цялото знание за майчиния опит и тези неща са ви ясни, да ви кажа, че това е положението. Защото, ако сте, знаете, че бебетата ще ядат, спят и имат нужди, които са уникални за всяко едно.

Още повече, че времето, в което ще трябва да дадете цялото си внимание и грижи, уверени във връзката си с тях, е толкова малък отрязък от техния живот… Родените с майчински инстинкт знаят, че финалът на кофти дните и безсънните нощи, отплатата за това, че носиш бебето си 24 часа, 7 дни седмично, е дете, което има спокойна и нормална връзка със семейството си, както и такава със света.
Подобни майки са наясно, че пристъпите на рев означават, че нещо не е наред, а не, че бебето се конфронтира с тях в някакъв пристъп на кризата-на-тримесечните. Те знаят, че няма книга, която подробно и точно да им каже как да гледат детето си, достатъчно им е да се доверят на собствените си инстинкти.

Така че, наистина ли искате „добро бебе“? Вярвате ли в това, което мейнстрийм литературата за майки ви казва? Че „доброто бебе“ означава много работа или пък никаква, защото - хей, трябва ли да си променяме начина на живот?

Вероятно не.
И вие, и бебето ви ще сте много щастливи от този факт.

Текст: Lori Ennis/mothering.com, превод: Надя Горанова