Защо не трябва да насилвате детето да бъде щедро

Детето ви не иска да си дава играчките? Или е ядосано, че някой му е взел неговите? Какво да правят родителите в подобни ситуации?

Да се споделят вещи е трудно, дори и за възрастните. Приятно ли ви е да дадете на някого смартфона си, просто за да си браузва из интернет? На децата им е още по-трудно, особено на малките.

Всичко това е нормално и е част от развитието. Подобно поведение е логично, защото стремежът да владееш е естествена реакция на любовта на детето.

Снимка: Shutterstock

Първо егоизма, после умението да даваш

3-годишното момче се стреми към независимост. Сега е самичко и трябва да събере тази ужасна мозайка. И не му се получава съвсем.

Вие не издържате и казвате: „Чакай, миличък, не така! Сега ще ти покажа.“ Тогава в неговата реч се появява кратката, звучна и удобна за произнасяне дума – „мое“. Заедно с нея се случва и осъзнаването на собствеността.

Любимите играчки са много важни, те са част от детето. Да дадат на друг човек любимото си мече е все едно да дадат част от себе си. И оттук идва този бурен протест.

На децата, които са по-малки от 6 годинки, им е трудно да погледнат на ситуацията от чужда гледна точка и да проявят съчувствие.

Често хлапето не иска да дава своите си играчки, но ако му хареса чужда вещ, просто си я взима. То съвсем искрено смята, че неговото желание да владее този или онзи предмет ще се изпълни, ако още по-силно го притисне към себе си.

Възможността за съвместно използване на играчките децата разбират, след като осъзнаят, че мога да си сътрудничат в играта.

Детето може да стане щедро. Това е нормално, просто му е нужно време, за да се научи. Мястото, където може да се случи това е семейството. Домът и близките са „позната територия“, на която правилата за щедростта детето започва да усвоява най-добре.

Как да научим детето да споделя вещи

То копира поведението на родителите си, в неговото съзнание се заключва модел как трябва да се държи. Затова трябва да потвърждавате думите си с действия. Ако го учите да е подредено, то и вие оставяйте вещите си по местата.

По същият начин детето вижда, че вие си споделяте с приятелка лични вещи – може да е книга, може да е рокля, но това е поведение, което детето ще копира.

Когато споделяте вещи, обезателно демонстрирайте великодушие. Ако с малкото сте купили тортичка и сте решили да си хапнете първи от нея, направете така, че хлапето да види как оставяте парче и за тати, и за братчето. Поощрявайте детето, когато си споделя вещи, но никога не го принуждавайте. Щедростта, проповядвана с пръчка в ръката, не е щедрост.

Снимка: Shutterstock

Уважавайте чувствата на детето си

Вие сте най-влиятелния човек за него, затова е и във ваши ръце да го научите да не използва сила към другите и да не бъде алчно. Отново като му давате личен пример.

На детето му е свойствена особената любов към определени играчки, които то с никого не иска да споделя. Когато сте навън, може да ги приберете, преди да дойдат останалите деца. Или преди началото на игрите помолете малкото да раздели играчките на такива, които може да споделя и други, които са му особено скъпи. Добър вариант за развиването на щедрост може да бъде, ако носите голям асортимент от играчки със себе си. Когато има избор, да се споделя е по-лесно.

Ние не просто чакаме момента, когато детето ще стане великодушно и ще започне да раздава играчки наляво и надясно. Ние разказваме какво можем да направим, ако на него му хареса някоя вещ, как да помоли да си поиграе с нея, как да се договори с приятелите.

Можем да кажем следното: „Да, помолихме за играчката, но то явно не ни чува. Щом е така, може би засега да го оставим и да правим нещо друго?“

При това се старайте да не се месите във взаимоотношенията на децата. Наблюдавайте всичко отстрани. Намесвайте се само тогава, когато ситуацията стане критична.

Най-важното – показвайте верния пример и се запасете с търпение. Не чакайте мигновена промяна: едно-две посещения в пясъчника няма да решат въпроса: „Кое е мое и кое е чуждо?“

По материали от Rambler