Как да научим детето да казва: „Не!“

Може би сте преживявали ситуация, в която цялата ви душа се стреми да каже: „Не!“, но нещо друго, по-силно от вас, я възпира и от устата ви се проронва онова подмолно и предателско: „Добре!“, „Ще видя“. А след това дълбоко съжалявате за казаното и се самообвинявате, че не сте имали сили да проявите малко повече решителност.

За да откриете „виновника“ за това поведение, ще трябва да се върнете назад във времето. По-точно – в детството си, когато да кажеш „Не!“ е било проява на бунтарство, лошо възпитание и изобщо крайно неприемливо според най-близките ви поведение.

А всъщност в реалността доста често се налага да казваме „Не“, защото само така можем да отстояваме позицията си. Затова е важно да научите децата да отказват, когато ситуацията го налага, а не да свикват да приемат всичко, което се изиска от тях.

Ето как да направите това по лесен, лек и приятен за тях начин.

Снимка: Shutterstock

Обяснете им, че понякога и възрастните грешат

Възрастните могат да бъдат опитни, мъдри, умни, но въпреки това да правят грешки. Да започнем с малките неща: възрастните (дори и учителите!) могат нещо да забравят или да сбъркат. Също така възрастните могат да постъпят несправедливо – да се скарат тежко или да сбъркат в дадена ситуация.

Обяснете на детето, че всички грешат – по-важното е да си признаем и да поправим грешката си.

Правилата важат за всички

Всички живеем в едно общество и следваме определени правила. В детската градина, в училище, в извънкласните дейности, на гости. Възрастните имат своите пълномощия, но не притежават абсолютна власт.

Важно е да обсъдите с детето какви права и задължения имат преподавателите, лекарите, треньорите и другите възрастни в живота му.

Правото да казва „Не“

Всеки има право да казва „Не“. И тук възрастта няма никакво значение. Това обаче не отменя необходимостта да се придържаме към правилата. И освен това детето трябва да е наясно, че понакога отказът може да има неприятни последствия. Но въпреки това да се казва „Не“ е разрешено и понякога е необходимо.

Снимка: Shutterstock

Вежливостта не означава покорство

Вежливостта съвсем не означава съгласие. Да си несъгласен, да откажеш нещо, може да се направи по твърд и вежлив начин.

Много по-полезно е детето да покаже своето лично мнение, отколкото да прояви покорство и подлизурство, което е първата стъпка към лицемерието.

Личното пространство

Детето трябва да уважава своето тяло и да отстоява личното си пространство. Но нека не забравя, че всичко това може да има и обратен ефект. То трябва да умее да прегръща и прощава, да не стои настрани от приятелите и най-близките си, но никога да не прави нещо, което е против волята му.