6 момента, когато ви иде да се развикате на детето, но е по-важно да замълчите

На всеки родител понякога се случва да излезе от кожата си и да се разкрещи на малчугана за нещо. А причините могат да бъдат най-различни: от счупената ваза през нацапаните за пореден път чисти дрехи до лъжата, казана право в очите.

Има ли обаче моменти, когато е по-добре да замълчим и да преглътнем крясъка вътре в себе си? Защо и кога е важно да не крещим на детето, тъй като това не само няма да помогне в тази ситуация, а може още повече да влоши положението?

Снимка: Shutterstock

Когато детето си признае истината

Малчуганът е направил някаква беля. Без значение каква. Но идва при вас и искрено си признава за стореното. Много често родителите реагират в такава ситуация с наказание, съответстващо на провинението. Но какъв извод си прави детето? Че не трябва да прави повече така или че признаването на истината му е причинила това наказание?

Ако то ви има доверие, ако знае, че може да разчита на подкрепата ви, няма да ви излъже, каквото и да е направило. А това означава, че вие ще бъдете наясно с неговите проблеми: конфликти с връстници, затруднения с уроците, с всичко. И ще можете да предложите адекватна помощ и съвет.

Но ако детето прецени, че е по-безопасно да излъже, проблемите се увеличават прогресивно и е много вероятно то да започне да споделя повече с приятелите си, разчитайки на техните съвети. А те надали са толкова добри, колкото вашите.

Когато то показва отрицателни емоции

Независимо дали става дума за лошо поведение, истерия или тръшкане, важно е да не коментирате с раздразнение неговата реакция. По-добре запазете спокойствие и му обяснете защо не трябва да прави така, след като вече се успокои и може да възприеме думите ви.

Но в моментите, в които е обидено, разстроено, разярено от нещо, не го закачайте и нажежавайте допълнително положението. Каква би била реакцията му, ако хубаво му се накарате, при това на публично място? Следващия път то ще замълчи, но ще трупа негативизма в себе си или ще опита да го прикрие от вас. А това не е полезно за детето. Освен това нарушава доверието му във вас. В неговите очи се получава следното: щом вие като най-близки негови хора не можете да реагирате адекватно в сложната за детето ситуация, това означава, че не го разбирате. Така на практика го отблъсквате.

Ако детето свикне с такъв модел на поведение, в бъдеще няма да му е лесно да установява нормални отношения и да отстоява своите интереси. А потискането на емоциите може да доведе до стрес и дори до депресия.

Ако опитва да бъде самостоятелно

Никой не се е родил научен. И вие също, нали? Защо тогава се ядосвате на детето, когато не успява да завърже обувките си, закопчава ризката си накриво, изпуска чинията, докато опитва да я измие или разлива супата, пробвайки да се храни само с лъжица. Няма как то изведнъж да започне да прави нещата правилно и без грешка. Нужен му е опит, за да се получи всичко отлично.

Но често родителите не разбират, че не бива да пришпорват децата и да им се карат, ако те не се справят бързо и перфектно. И това е една много разпространена грешка.

Порицанието в такава ситуация действа не само демотивиращо, но е и много вредно за психиката на детето, защото на практика собствените му родители му втълпяват, че то не се справя, не умее някои неща, не е достатъчно умно и т.н. Как искате след това да има самочувствие?

Снимка: Shutterstock

Когато не оправдае очакванията на родителите

Натякването и натъртването колко много сте направили за него, а то не ви се отплаща като: не учи достатъчно, не носи отлични оценки, държи се лошо, иска постоянно нещо и т.н., не само не са полезни, но и много опасни за детето, независимо от неговата възраст. Това всъщност са и най-лошите думи, които едно дете може да чуе от своите родители.

Би било чудесно малчуганът да споделя вашите интереси и вкусове, но това далеч не е задължително. И вие, като родители, сте длъжни да уважавате неговите, защото всяко дете е самостоятелна личност със свои разбирания, интереси и умения.

Проблемът е, че за да не разочароват родителите си, а и за да си спестят тирадите, често децата правят това, което им заповядат мама и татко. И дори имитират радост и удоволствие, докато го правят. Но под повърхността те остават дълбоко наранени и неудовлетворени, което в някакъв момент може да заработи срещу тях и срещу отношенията им с най-близките.

Затова, по-добре подкрепете детето, а не го съдете и не опитвайте да го премоделирате по ваш образ и подобие.

Заради характер или външност

Външност, темперамент, характер… всички те са ни дадени от природата. Няма как да получите дете по калъп, каквото сте си представяли, че ще бъде то, докато сте отброявали деветте месеци или далеч преди това. Съгласете се, че това е невъзможно. Да, вие бихте могли да насочите детето в някаква област, но ако то няма интерес – не настоявайте. И не опитвайте да превърнете дъщеря си в топмодел, ако тя просто няма нужните природни дадености. Това, че не се е получило очакваното от вас, не е повод да обиждате детето, да му се подигравате ехидно или да опитвате във всеки един момент да го унижите. Защото например Сашко на най-добрата ви приятелка е толкова социално и винаги усмихнато дете, а вашият Филип постоянно мълчи и не обича да общува с връстниците си.

Дори сладките прякори (които са сладки само във вашите представи) като „грозното ми патенце“ или „пухкавото ми меченце“ също обиждат детето и го вкарват в модел, какъвто то не иска да се вижда. Правилно е да покажете на малчугана, че го приемате с всичките му особености и недостатъци, и че го обичате завинаги.

По причина на семейни проблеми

Да заплашвате или наказвате детето за нещо, което би обидило, ядосало или провокирало ответна реакция от някой от семейството, е също грешка. Страхът и чувството за вина, които вменявате, могат да доведат до проблеми в различни направления: тревожност, нарушения в съня, дори здравословни оплаквания - като болки в корема и главата.

Бъдете особено тактични, ако в семейството има сериозни неразбирателства: предстоящ развод, конфликти между родителите или с по-възрастните роднини, финансови проблеми и др. Децата нямат вина за всичко това и не трябва да им прехвърляте негативите, защото те често са склонни да се самообвиняват в подобни ситуации.

В такива моменти трябва спокойно да обясните, че случилото се няма нищо общо с тях и постепенно проблемите ще се решат. Тези успокояващи думи никога не са излишни, без значение на колко години са децата.