Дай лапа, приятел

Човекът е венецът на природата и се опиянява от тази титла. Рядко се замисля как е стигнал до този връх и защо му е отреден. Рядко се оглежда какво има в подножието и е склонен високомерно да го пренебрeгва. А животът е еволюционна верига, в която всеки елемент има своя смисъл и предназначение. Следните пет урока от живата природа носят мъдростта на милиарди години опит и успешно оцеляване. 

1. Първият  от тези уроци можем да научим от кълвача! Той се нарича „Урок по реалистично фокусиране”.

Кълвачът е много по-умен от нас. Да, той блъска с глава по дървото, но го прави с успех. Той е реалистичен – не се опитва да разбие дървото на трески с един удар, както мнозина от нас го правят Кълвачът упорито, методично и фокусирано удря в една и съща точка, бавно придвижвайки се към целта.

2. Вторият урок можем да научим от рибите. Да го наречем „Урока на потока”.

Рибата винаги плува срещу течението и въпреки общоприетото мнение, това е правилно. Не го прави, за да си създава излишни усложнения в живота, а за да пропуска колкото се може повече вода покрай себе си. Така, покрай нея, в потока се носят повече храна и кислород, а животът й се обогатява неколкократно. А ние, за разлика от рибата, винаги се опитваме да плуваме по течението в стагниращия поток и в резултат на това, вместо 40 години житейски опит, повтаряме 40 пъти едногодишен житейски опит. Не искаме да напуснем зоната си на комфорт и после се чудим защо в живота си сме имали толкова малко възможноссти. Искаме да спечелим от лотарията на живота без дори да сме си купили билет.

3. Третият урок можем да научим от малките лъвчета. Той се нарича „Изцапайте муцуната си с кръв.”

Те умеят да се учат – от старите, по-опитни лъвове. И го правят не по учебници и на думи, а с дела. А ние се пазим даже ръцете да не си омърляме. Седим зад чиновете и слушаме очилат заек пред дъската да ни учи как да ловуваме. Или още по-лошо – затваряме се вкъщи и се учим сами, а когато дойде време за лов, за нищо не ни бива, защото кръвта ни плаши.

4. На четвъртия урок ще ни научат кучетата. Той е социален и се казва „Помахай първи с опашка."

В 21 век вече не е толкова важно какво правиш, а как мотивираш останалите. Кучето е прекрасен пример в това отношение: То не мисли: „Ти, първо ме заведи вкъщи, нахрани ме, измий ме, а после аз ще ти помахам доволно с опашка.” Кучето първо показва симпатии, и тогава получава в замяна това, което му е нужно. При това не ви заставя да му давате каквото и да е, а прави така, че да ви се прииска да го направите.

5. Петият урок се преподава от змията. Казва се: „Не трябва да хленча." 

Тя не мисли: “Няма нито ръце, нито крака, зрението ми е лошо, никой не ме обича, родила съм се в неподходящо време и на неподходящо място, а родителите ми са ме заразяла от момента, в който съм се излюпила”. Змията  се задоволява с това, което има, а хората дори се страхуват от нея – един природен инвалид. И ако нещо не й харесва, просто сменя кожата си и пълзи нататък без съжаление.

Мениджър Нюз