Деси, която успя да спаси детето си от баща му

„Ще ви разкажа историята на една уплашена и объркана млада жена, която след много житейски премеждия попадна в нашия град. Деси беше настанена в защитена семейна среда, заедно с детето си, което бе твърде малко, за да осъзнае всички тези терзания и неволи на майка си.“ Така започва разказът на Кирил Паунов, социален работник от SOS Центъра за обществена подкрепа в Габрово.

В началото Деси беше плаха, изпълнена със съмнения и недоверие към мен, но с времето ледовете се разчупваха и между нас се настани доверие. Тя ми разкри страховете и проблемите си: мъжът, в когото се беше влюбила и от когото имаше дете, ѝ е давал илюзорни обещания за тяхното бъдеще, докато всъщност е искал да продаде детето в чужбина.

За жалост, Деси нямаше към кого да се обърне - баща ѝ е починал, майка ѝ е в неизвестност, а роднините ѝ не се интересуваха нито от нея, нито от детето и така се е стигнало до срещата ни с нея.

Духът ѝ беше пречупен, силата и надеждата – изгубени, но само едно нещо я крепеше в този момент - любовта към най-скъпоценното, което тя притежаваше -

малката Лили

Лили, която имаше проблем с крачето и не можеше да го използва напълно.

Лили, за която така и не се намери доктор, който да разбере какъв е проблемът, което още повече караше майката да пропада в бездната на отчаянието.

Лили, която знаеше, че майка ѝ безумно я обича и ще се бори за нея докрай.

Така аз и Деси започнахме да изграждаме екип, в който показвах вратите, а тя трябваше да ги отваря. Започнахме да работим за повишаване на самочувствието и връщане на силите ѝ да се бори за детето си и благополучието им, като към екипа се присъедини и психологът на SOS Центъра за обществена подкрепа в Габрово и така нашето трио започна съвместно, тухла по тухла, да гради всичко изгубено до този момент.

Проблемът с крачето бе решен, защото успяхме да намерим добър лекар, който направи възможно детето да тича, като всички останали хлапета. Лили вече можеше да играе с връстниците си и да изследва заобикалящия я свят в двора на детската ясла. 

Майката нямаше пари да заплаща таксата и да облече детето, но, разбира се, това не можеше да спре започнатото. Ние я подкрепихме със закупуване на дрешки за детето и заплатихме таксата, докато тя си намери работа. С нея усилено работеше и психологът, с когото също изградиха доверителна връзка и така, от сивата и суха какавида, в която се беше превърнала Деси, започна да се показва

красива пеперуда,

с нови сили, борбеност и желание за независимост.  

Когато Лили започна да посещава детската ясла и да създава нови приятелства, с Деси отидохме в Бюрото по труда, за да си потърси работа. Не след дълго късметът ни се усмихна и Деси започна като обущар в малка фирма. Там ѝ хареса, намери и приятели.

Периодично обаче бащата на детето я тревожеше и заплашваше. Затова заедно решихме тя да подаде жалба срещу него, което и направи, но скоро след това се разбра, че той е попаднал в затвора за други провинения и така той остана само един лош и мрачен откъс от живота на Деси.

Минаха няколко месеца и дойде време Деси и Лили да напуснат Звено “Майка и бебе“, като малко преди това успяхме да намерим малко жилище с приемлив наем за нея и детето ѝ, в което те живеят и до днес. 

Сега Деси и Лили са щастливи и самостоятелни, живеят в нашия град с вярата, че на този свят има и добро… Има и хора, на които можеш да разчиташ – социалните работници и психолозите от SOS Центровете ни за обществена подкрепа.