Голата истина за моето тяло

Гола, аз застанах пред вратите на гардероба, с включени лампи, и се подготвих. Поех дълбоко дъх и нагласих огледалото, така че да виждам цялото си тяло. Напрегнах съзнанието си, за да го изчистя от вътрешната си представа за мен самата. Отворих очи и се вгледах внимателно в тялото си.

Сърцето ми се сви от истината – вече не съм млада

Аз съм една поживяла жена. Тялото ми казва, че през всичките тези години е носило духа ми през живота.

На 59 години съм – в отлично здраве и добра физическа форма. Висока съм 175 см и тежа 61 кг. Нося шести размер по отношение на дънки и дамски панталонки. Гърдите ми са все още далече от пъпа. Всъщност, все още се мъчат да запълнят изцяло B-тип сутиен. Бедрата ми вече не са кадифени, а по дупето ми има трапчинки. Горната част на ръцете ми виси мъничко, а по кожата ми си личат следите от Слънцето. Около кръста ми се усеща една специфична мекота – това пространство отдавна не е гладко изпънато. Коремът ми пък ще ви каже, че е преживял цезарово сечение. Заради него бикините ми не седят толкова добре, но пък за сметка на това получих син.

Защо съм толкова критична към себе си?

Време е да контрирам щетите, нанесени от моята култура, от моите собствени страхове. Време е да налея малко топла любов в собствената си душа. Време е да призная всеки белег, всеки сантиметър от своето тяло, който не е идеален. Тяло, което бе наречано „твърде сбръчкано“ от мъж, който бе привлечен от моята енергия и съзнание, но който не хареса голата истина за мен. Той се казваше Дейв и бе на 55 години.

Цялата история вижте на Обекти бг