Как забавно да му обясним промяната и камуфлажа
Хамелеон. Снимка: Shutterstock
Хамелеоните могат видимо да променят цвета и дори шарката на кожата си. Не го правят само, за да се слеят с клон или листа за камуфлаж.
Промяната на цвета им помага да общуват помежду си, да регулират телесната си температура и да реагират на стрес, страх или вълнение.
Тяхната способност да променят цвета си е свързана с уникалната структура на кожата им, разказва Татяна Менщикова.

Хамелеон. Снимка: Shutterstock
Кожата на хамелеона съдържа няколко слоя специализирани клетки, участващи във формирането на цвета. Те включват хроматофори, които съдържат пигменти, и по-дълбоко клетки с нанокристали, които могат да променят свойствата на отразената светлина.
Комбинацията от тези структури позволява на хамелеона да променя цвета си.
Следователно, цветът му зависи не само от количеството пигмент в кожата, но и от това как кожата отразява светлината.
Някои видове хамелеони имат в клетките на кожата си много малки кристали гуанин. Те са подредени в подредени слоеве и образуват уникална оптична структура.
Когато разстоянието между кристалите се промени, дължината на вълната на светлината, която структурата отразява по-силно, също се променя.
В зависимост от позицията на кристалите, кожата може да изглежда зелена или или синя, а в другия случай придобиват жълти, оранжеви или червеникави нюанси – подобно на много малък оптичен филтър.
Хамелеонът не „преоцветява“ кожата си мигновено с нов пигмент, а по-скоро променя начина, по който клетките взаимодействат със светлината.
Това зависи от вида и структурата на кожата му. Различните хамелеони имат различни възможности.
Идеята, че всеки хамелеон може да промени цвета си по всяко време, е мит. Оцветяването му се определя от генетиката, структурата на кожата, осветлението и състоянието на животното.

Два хамелеона в битка. Снимка: Shutterstock
Една от основните причини е комуникацията. Оцветяването може да съобщи на други хамелеони за състоянието, готовността му за размножаване, агресията или подчинението.
Например, мъжкият може да стане значително по-ярък по време на бой с друг мъжки.
Промяната на цвета в този случай служи като визуален сигнал и помага да се определи кой хамелеон е готов да се оттегли и кой ще продължи конфликта.
Промяната на цвета може да допринесе за камуфлажа, но това не е единствената или основната функция.
Хамелеоните могат да адаптират цвета си към околната среда, но не могат напълно да изчезнат на фона на дърво или листо.
Освен това, хамелеоните често имат естествено оцветяване, което само по себе си им помага да останат невидими.
Промяната на цвета им позволява допълнително да променят контраста и шарката на тялото.
Хамелеоните са студенокръвни и телесната им температура до голяма степен зависи от околната среда.
Тъмното оцветяване може да им помогне да абсорбират слънчевата радиация по-бързо и да се затоплят. При затопляне някои хамелеони стават по-светли, което може да намали абсорбцията на слънчева светлина.

Хамелеони. Снимка: Shutterstock
Състоянието на животното влияе върху нервната и хормоналната регулация на кожните клетки, така че страхът, вълнението, агресията или стресът могат да бъдат съпроводени с промяна в цвета.
Твърдението обаче, че хамелеонът променя цвета си просто „според настроението си“, е твърде опростено. Промяната на цвета е физиологичен процес, контролиран от нервната и хормоналната система.
Скоростта зависи от вида и ситуацията. Някои хамелеони могат да се преобразят за минути.
Особено поразителни промени настъпват при конкуренция. В тези моменти животното може драстично да промени не само основния цвят, но и яркостта на отделни части от тялото си.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари