Как да научим детето да мисли нестандартно

Критичното мислене е един от важните навици, които ще бъдат полезни за децата в бъдеще. Така мисли президентът на независимия американски институт „Семейство и работа“, автор на редица книги и майка на две деца Елън Галински.

За да живее в постоянно променящия се свят и да се чувства успешно, детето трябва да умее много повече от това да зазубря факти, след което да ги повтаря в нужен момент. То трябва да бъде мислител, който когато се сблъска с нова информация да я анализира, да научи да я сравнява и да противопоставя факти, да прави изводи и да подкрепя позицията си с аргументи.

Как да научите детето да мисли критично и по този начин да му дадете ключ, който в зрелия живот да му помогне да отвори много врати? Трябва да се каже, че няма един-единствен верен път, който, когато го изберете, ще научите детето на това умение. Но определен фундамент би трябвало да се заложи.

Първо, постарайте се от време на време да задавате на детето отворени въпроси (на които не трябва да отговори с „да“ и „не“), като по този начин ще го подтикнете към размисъл. Позволете му да фантазира, експериментира и самостоятелно да изучава природата на нещата, като само установява причинно-следствените връзки.

Свободата на мислите и действията води до това, че детето постепенно ще придобие навика да решава проблеми.

Второ, създайте възможност за игри с различни предмети. Откривайки за себе си как работи едно или друго нещо, малкото развива мисленето си.

Какво ще стане ако отново и отново хвърли лъжицата от масата? Какво ще стане, ако от хълма пусне едновременно два балона с различен размер? Какво ще се случи, ако в пълна чаша с вода пусне ябълка? Опитите, които детето прави в предучилищна възраст, и знанията, които то придобива, го карат да мисли абстрактно.

Трето, когато задавате отворени въпроси и не получите отговор веднага – не бързайте. Още по-малко пък да отговаряте на детето. Съумейте да се сдържите. То трябва да разбере, че не всички решения идват веднага и за обмисляне нерядко отива много време.

Затова, ако детето мълчи, спокойно изчакайте, пребройте до сто и двайсет и чак след това му задайте насочващ въпрос.

Четвърто, уважавайте мнението на детето. Без значение дали сте получили правилен или грешен отговор на въпроса, трябва да го приемете. А още по-добре е да се поинтересувате: „Разкажи ми защо мислиш така?“, „Как мислиш, дали можем да намерим още информация за решаването на този проблем?“, „Има ли и други начини да се справим със задачата?“

Пето, помогнете на детето да формира хипотези в процеса на игра - това е важен момент за развитие на критическото мислене. Попитайте го: „Ако сега направиш това, какво ще се случи?“ или „Дай да предскажем какво ще стане после.“

Шесто, поощрявайте неочаквани и необичайни отговори. Като позволявате на децата да мислят по друг начин, а не така, както е прието, им давате прекрасната възможност да развиват творческия навик да решават проблеми.

Разбира се, задължително ще се сблъскате със ситуация, в която ще ви се наложи да се намесите в процеса на взимането на решение, някъде да подскажете и да му помогнете да направи правилния избор. Но не бива да правите това твърде често. Важно е да дадете на детето да разбере, че сте до него и го подкрепяте в случай на грешки.

Но понякога да се намесите в процеса на взимане на решения е полезно. Наистина само в случай, че правите следното: обяснете на детето хода на своите мисли, разкажете му какво ви е навело на този отговор. Целта е да вербализирате собствения си процес на критично мислене и така да научите детето на този навик с личен пример.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова