Особености на детската дружба

Детското приятелство е интересно и сложно явление. Днес хлапетата са неразделни, а утре може да станат заклети врагове. Така е, защто отношенията между тях във всяка възраст имат свои специфични характеристики. Те тепърва се учат да общуват с връстниците си. А на родителите ще са им нужни търпение и внимателно отношение към проблемите през този период.

2-3 години

Преди тази възраст детето е общувало само с мама, татко, баба ... Сега, то е пораснало, започва активно да се интересува от връстниците си и има спешна нужда да играе в група.
Най-вероятно то ходи на градина и там, в голяма група, е по-очевидно от всякога колко много има нужда от приятелство. И така, време е да излезе от тесния кръг на семейство и роднини и да попадне в големия свят.

То обаче тепърва трябва да се научи да цени приятелството. Често играта и отношенията бързо приключват, щом хлапето види, че други деца посягат на играчките му.
И въпросът изобщо не е, че то е егоист или, че е алчно. Просто на тази възраст чувството за собственост е много засилено.

Освен това малките деца все още не могат да оценяват чувствата и интересите на другите. Затова, когато видите децата да се карат за играчка на площадката, не трябва да се карате на вашето, нито да изисквате от него незабавно да сподели играчката.
Трябва просто да му предложите алтернатива и изход от конфликта: например възможността да си размения играчка с другото дете.
Учете го да преговаря без истерии и сълзи. Тогава с течение на времето то ще се научи да играе заедно с други деца.

6-8 години

Момичета, които общуват. Снимка: Getty

Колкото по-голямо става едно дете, толкова по-сериозно приема приятелството. И то не може вече да се „купи“ с бонбони.
Децата, подобно на възрастните, избират за приятели тези, с които се чувстват комфортно и приятно и, с които могат да намерят общ език.
Те споделят малки тайни, разказват си за минали или предстоящи събития, изразяват мнението си и, разбира се, играят.
Именно играта е в основата на приятелствата на 6-8 години.

Деца, които играят заедно. Снимка: Getty

Има ситуации, в които кавги и спорови възнтикват буквално от нищото. Родителите искат да се намесят, да защитят детето си от несправедливостта.
Но струва ли си да правите това? Не винаги, съветват психолозите.
Понякога просто трябва да дадете възможност на детето си да разреши конфликтна ситуация самостоятелно.
Въпреки това, дръжте ситуацията под око: родителите трябва да са наясно с конфликта и с чувствата на детето си.

Юношеството

По време на юношеството детето се нуждае от приятел повече от всякога. За него приятел е човек, на когото може да се вярва като вярва на себе си. Ето защо духовното единство с приятел е много важно за всеки тийнейджър.
Родителите сякаш отиват на заден план: порасналото им дете вече не може да им разкаже за всички преживявания и тревоги, които мъчат и вълнуват душата му.

Ами ако родителите не харесват приятелите му

На първо място, трябва да си отговорите какво точно не ви харесва - техните лични качества, поведението или може би не сте доволни от поведението на родителите им?
Ако се страхувате, че приятелят може да научи вашето дете на нещо лошо, трябва откровено да обсъдите ситуацията с дъщеря си или сина си.
Съсредоточете се върху положителните качества на приятеля му, но отбележете и отрицателните. В никакав случай не обиждайте и не лепете „етикети“!
Трябва да представите информацията обективно и да оставите детето само да си прави изводи.

По  материали на Deti.mail.ru, Мона Василева