Как да разпознаете разглезеното дете

Всеки е виждал деца, които крещят с пълно гърло, ритат количките за пазаруване или се търкалят по земята, на фона на безпомощни или срамуващи се родители. Това е нормално явление за една определена възраст и не е повод за притеснение. Когато обаче продължи в същия дух и след това, вече става дума за проблем.

Разглезеното дете е не просто предизвикателство, а истински проблем както за родителите, така и за самото себе си. Основният риск – ако не се вземат мерки навреме, то може да израсне, без да е придобило основни умения, които са важни в живота – в социален и всякакъв аспект.

Поведението на този тип деца е очевидно и нарушаващо общоприетите правила. А последиците са много и все неприятни: отхвърляне от другите, постоянни конфликти, липса на цели и т.н.

Снимка: Shutterstock

Какво превръща обикновеното дете в разглезено

Децата не се раждат разглезени. Поведението им се формира и е резултат от подходящ или неподходящ родителски начин на възпитание. Има обаче няколко сериозни грешки, които водят именно към разглезване.

- Неадекватни правила и граници. Децата се нуждаят от граници за здравословен емоционален и психологически растеж. Прости указания като „Не яж сладкиши преди вечеря“ или „Трябва да събираш играчките си, след като си ги използвал“ помагат на детето да свикне с основните правила и граници. Те обаче трябва да бъдат ясни, последователни и постоянни. Ако направите крачка назад, защото детето плаче или не искате да има конфликт, вие всъщност като родители му изпращате объркващ сигнал, а и губите авторитета си.

- Свръхзащитеност. В опит да улеснят живота на децата си, някои родители в крайна сметка ги лишават от възможността да се научат да приемат разочарованието. А децата трябва да придобият отговорности, съответстващи на възрастта им, за да поемат последствията от действията си. Затова е добре да им помагате при нужда, но не и да правите всичко вместо тях. Това поведение ще ги накара да възприемат идеята, че имат само права и никакви отговорности.

- Авторитаризъм. И тази крайност е неправилна. Не може да контактувате с децата само чрез заповеди, команди, викове и заплахи. Те трябва да се чувстват обичани, уважавани, изслушвани и разбирани. В противен случай връзката помежду ви страда и шансовете да се изправите в даден момент срещу разбунтувало се дете или такова с проблемно поведение, се увеличават.

- Лош пример. Ако сте склонни да повишавате глас, да се налагате и на всичко да казвате „Не!“, не трябва да се изненадвате, че детето копира поведението ви. Малчуганите са прекрасни имитатори, така че е много важно какъв пример им давате. Не забравяйте, че вие ​​сте основната им точка за контакт, така че те попиват вашето поведение.

Признаци, че детето е разглезено

Не е лесно за един родител да признае, дори и пред себе си, че детето му е разглезено. А понякога родителската обич пречи да бъде видяна ясно картинката. Ето по кои признаци, може да разберете, че границата е премината и е време да направите нещо по въпроса.

- Чести капризи. Те са често срещани във възрастта между 2 и 4 години. След тази вече става дума за разглезване. Като малко детето не притежава нужните ресурси, за да изрази правилно емоциите си и затова реагира по такъв начин. След това обаче става дума за чисто манипулиране на възрастните, за да бъде целта постигната.

- Прекалени капризи. Разглезените деца не ценят това, което имат и никога не са доволни. Ако играчката бързо омръзва на малчугана и той настоява за нова или блъска чинията с храна, тропайки с крак, че ще яде само нещо определено, то няма какво да се колебаете – става дума за разглезване. Когато едно дете иска всичко и то веднага, освен това не приема отказ, трябва спешно да преразгледате възпитателните си методи.

- Липса на възпитание. За да живеем в обществото, всички трябва да се отнасяме с уважение и внимание един към друг. Елементарни неща като молба за разрешение, благодарност или употреба на думичката „Моля“, помага да се избегне грубостта. Ако едно дете се обръща към другите по неуважителен или презрителен начин, прави обидни коментари и крещи, трябва да ви послужи като червен сигнал.

- Неподчинение. Нормално е децата да не се подчиняват винаги, да се противопоставят на това, което не искат да правят, или да се опитват да демонстрират самостоятелност и свобода. Разглезените деца обаче умишлено пренебрегват заповедите и исканията на родителите си, без да поемат каквито и да е лични отговорности.

Снимка: Shutterstock

Как да реагирате в такава ситуация

Ако забележите такъв проблем, наистина трябва спешно да вземете мерки и да помогнете на детето да излезе от това поведение. Но за тази цел е нужно преди всичко да анализирате родителските си методи на възпитание и да промените онова, което е грешно като тактика.

Нещата, които помагат са следните:

- Установете ясни правила и се опитайте да ги спазвате. Не се поддавайте на умора или натиск.

- Оставете децата да поемат отговорности. Не правете това, което те могат сами.

- Заменете заповедите и заплахите с уважение и диалог. Обяснете причините зад вашите искания или отказа ви. Обичайното „Защото така казвам аз“ не помага, а пречи.

- Бъдете добър пример. Обръщайте се към детето си така, както бихте искали то да се обръща към вас и останалите. Не падайте на неговото ниво, когато крещи, плаче или ви предизвиква.

- Подсилете подходящото поведение. Започнете да оценявате добрите му постъпки и да прекарвате повече време заедно, вършейки дейности, които са полезни и за двама ви.

- Заредете се с търпение, тъй като промяната отнема време. И не се обвинявайте за пропуска, всички родители правят някакви грешки. По-важното е бързо да поправите вашите.

По материали от Vivere piu sani