Какво означава новият термин „родител косачка“

Всички сме чували термина „родител хеликоптер“, който най-общо описва периода, когато пазим децата си да не се наранят, кръжим непрекъснато над тях и треперим над всяка тяхна крачка. Но това се случва при наистина малки деца, които действително могат да се наранят физически и все още имат нужда от обгрижване през повечето време.

Така или иначе, тези деца порастват до училищна възраст, когато родителите им вече не могат да следят всяка тяхна крачка и да ги предпазват. Въпросните възрастни в един момент се оказват в свят, в който децата им са изложени на тормоз, агресия от страна на други деца, авторитети и други очевидно неудобни и конфронтиращи ситуации. И ето по това време се раждат „родителите косачки“.

Терминът е относително нов и е създаден да определи онези родители, които правят всичко по силите си да предпазят децата си от неудобства, проблеми и дискомфорт. Те буквално „кастрят“ всяко препятствие, което стои на пътя на пълното щастие на детето им. Те са родителите, които виждате да крещят на треньора да вкара детето им в игра; които пишат имейли на учителите, за да им искат обяснение за лошите оценки на детето си; които отиват с тийнейджъра на интервю за лятна почасова работа…

Всички родители искат да предпазят децата си от нараняване, както физическо, така и емоционално. Но съществуват неща, от които няма как да ги спасим. Налага се да поддържаме сложен баланс, в който ние, като родители, инстинктивно усещаме, че трябва да махнем детето от всяка ситуация, която не е идеална за него. Какво обаче да правим, за да му помогнем наистина:

Не обслужвайте непрекъснато. Забравило е да върне книгата в библиотека? Вместо да хуквате веднага към училището, нека детето да я занесе на следващия ден и да си плати глобата от джобните.

Дайте му възможност да се справя със собствените си проблеми. Когато детето се върне от училище и сподели, че се е сдърпало с приятел, не звънете веднага на майката на Тишо, за да й кажете. Обяснете му ситуацията и му дайте тема за размисъл, като например: „Понякога се караме с хората, на които най-много държим. Как би могъл да се сдобриш с приятеля си, според теб?“

Оставете го да сбърка. Знаете, че това няма да завърши добре, но ако се погрижите вие, как детето ще се научи? Бъдете до него, когато се провали, но му дайте възможност за това.

Оставете го да проявява емоциите си. Може да е тежко да оставите детето си да чувства силни емоции, когато те му причиняват болка. Но тези чувства са за хубаво, а вие може да бъдете за пример, като му покажете как да премине през тях.

Хвалете го. Когато видите детето ви да се справя с нещо, което е трудно за него, похвалете го за усилената работа и му кажете, че само по този начин може да печели уважение.

Не му давайте целия отговор. Нека детето да се опита да разбере нещата по своя си начин или да потърси другаде отговорите на това, което го интересува.

Научете го на гъвкавост. Всички тези обстоятелства, с които оставяте детето да се сблъска само, без вашата помощ, всъщност го подготвят за живота. Бъдете откровени с него за нещо, което е било трудно за вас, но му покажете, че продължавате да се борите, колкото и трудно да ви е.

Очакванията към идните поколения са да бъдат мързеливи и безхарактерни, а „родителите косачка“ съвсем не помагат на тази тенденция. Така че, когато оставим детето да се сблъска само с житейските проблеми, всъщност създаваме поколение, което ще направи света едно по-добро място.

Текст: Lauren Lomsdale/mothering.com, превод: Надя Горанова