Писмо до сестрите, с които минах през ада на COVID-19

Тази нощ не спах добре. Обзе ме зверска тревожност, докато в главата ми оживяваха спомените от болницата, в която се лекувах от COVID-19 само до преди две седмици. Всичките мъждукащи светлини, бипкането на мониторите, болката в ръката ми от системите, чаршафите, от които сърбеше, менгемето в гърдите ми и недостига на въздух. Аромата на сапун, медикаментите, които си проправяха път в тялото ми. Страхувах се да не мръдна, за да не падне притока ми на кислород. Взирах се с часове в показателите, молейки се нивото на кислород да скочи, а паниката да изчезне.

Всичко, което исках, е поне едно вдишване без мъка

И тогава си спомних сестрите. Същите, които потупваха гърба ми успокоително, докато повръщах за стотен път. Асистентът, който ми носеше чаша след чаша ледена вода, когато температурата ми удряше тавана на лятното кино. Сестрите, които оправяха възглавницата ми и казваха, че ще прескоча. Сестрите, които се грижеха тялото ми да функционира в периода, в който нямах сила да вдигна ръката си. Сестрите, които се бореха за мен, когато симптомите изглеждаха непобедими.Санитарите, които реагираха на стотиците ми повиквания. Имаше дори една сестра, която просто си стоеше и гледаше през прозореца на стаята ми, защото била притеснена за мен.

За няколко нощи в интензивното се запознах със сестра на име Кейли

Разпитваше ме за живота ми и ме караше да се смея. Беше като ангел-хранител, стараеше се да ми осигури здрав сън, което бе от първостепенно значение, за да запазя разсъдъка си.  Държах да я виждам всеки ден. Давам си сметка колко отчаяно нагло и дори смъртоносно е било това искане от моя страна – визитациите при пациент с коронавирус не са като разходка в парка, но въпреки опасността тя идваше и нейното достойнство и чувство за хумор ме държаха в нормалността. Никога няма да забравя този жест на саможертва!

Докато минавах през ада семейството ми нямаше как да се навърта наоколо и да ми държи ръката, но мед сестрите ми показваха, че не съм сама в това.

Ще стартирам кариерата си на младши лекар до няколко месеца

И знам, че сестрите в болницата ще имат ключова роля в стажа ми, точно както имаха роля и в оцеляването ми като пациент. Изпитвам огромен респект и благодарност към къртовския труд, нечовешките усилия и всеотдайността, с която се опитват да правят света по-добър за стотици непознати, борещи се със смъртта. Всеки ден.

Изпращам ви огромна въздушна прегръдка! Вие ме вдъхновявате! Усмихнатите ви очи зад защитните очила и маска ще останат с мен завинаги!

Историята на Анна Грейс Даунс е публикувана в Motherly. Младата жена вече е здрава и е успяла да дари плазма, за да помогне на борещите се с COVID-19.