Забавни истории, дочути в отдел „Човешки ресурси“

От време на време на всеки се налага да кандидатства за работа, да пише мотивационни писма и да ходи по интервюта. Запознанствата с потенциалните работодатели не винаги минават гладко.

Позабавлявайте се със следните случки, които ни напомнят за комичната страна на тези неловки и стресиращи моменти. 

–  В каква област сте работили?
– Продажба на хранителни продукти.
– Опит с алкохолните напитки?
– Само от личен характер.

- Работя в „Човешки ресурси“. Има една позиция в нашата фирма, на която хората не се задържат. В последните две години, пет момичета напуснаха и излязоха в отпуск по майчинство. Накрая шефът реши, че за това място трябва да наемаме мъже. Но с тях също нямаше успех. Момчето, което започна работа преди три месеца, днес идва при мен с бутилка шампанско. „Жена ми е бременна, но може да напусне работа, защото заплатата ѝ е четири пъти по-голяма от моята. Затова в майчинство ще изляза аз.“ Що за кутсуз е тази позиция!

- Мамка му! Пак закъснявам за интервю за работа! Нямаше да е голяма работа, ако не бях интервюиращ...

Работя като мениджър за подбор на персонал. Всеки път, когато провеждам интервюта, хората отчаяно се мъчат да видят какво си пиша в тефтера. Те са сигурни, че отбелязавам техните силни и слаби страни. Всъщност си рисувам сърчица и совички, защото толкова ми е писнало от стандартните въпроси и предварително подготвените отговори. Съветът ми към кандидатите? Бъдете оригинални, бъдете себе си! 

- Помагам на млад новобранец да си попълни документите за започване на работа. В графа „семейно положение“ той написа: „Син“. 

- Наскоро шефът ме помоли да публикувам две обяви, насочени към студенти. Едното място беше за човек, желаещ да работи по четири часа, пет дни в седмицата. Другото – работа през уикенда – от 10 сутринта до 10 вечерта (отговорности – да седи в празен офис, да отговаря на редките телефонни обаждания, да обновява съдържанието в социалните мрежи и да помага на шефа, когато е нужно). Прекарах няколко седмици в разглеждане на документите и си мисля, че вече имам поглед върху прилична част от младото поколение. Получих над 100 автобиографии и около 80 телефонни обаждания. Накрая поканих 28 души на интервю. От тези 28 само 6 дойдоха навреме. 9 души закъсняха с около час, един ме накара да чакам 3 часа, друг пристигна два дни след датата на интервюто. Останалите не се появиха изобщо.

– Какво беше последното, което си купихте?
– Аквариум за рибки. 
– Не можем да ви дадем тази работа. Само много неуравновесен човек може да си купи аквариум за рибки.

- Въпреки че съм журналист, все още съм доста стеснителен и дори плашлив човек. Особено стеснително се чувствам в присъствието на високи и импозантни типове. Веднъж бях на интервю за работа и интервюиращият беше точно такъв, директор на едно от водещите телевизионни студия. Той не спря да се разхожда из стаята, да си ровичка за нещо по джобовете, докато аз стоях там, почти пред припадък, и мърморех нещо за себе си. Внезапно той извади грамадна носна кърпа и кихна в нея толкова силно, че това ме накара да се свия от  ужас и да изругая на висок глас. След което той си избърса носа, погледна ме ѝ каза: „Добре ще се впишете. Качвайте се на втория етаж в отдел Информация.“ Дори не погледна автобиографията ми. Така станах част от един страхотен екип, който продължавам да помня с много благодарност и топлота.

Обекти Бг