Момичето на татко: когато връзката с бащата е прекалено силна

Често чуваме определението а „мамини синчета“, но и „татковите момичета“ не са изкючение.
Как привързаността на детето към родител от противоположния пол може да повлияе на характера на човек и семейните отношения в бъдеще? 
По темата говори психологът Валери Гут,

Момиче и баща играят. Снимка: Shutterstock

Взаимоотношенията с родителите в детството установяват фундаментални психологически модели, които мозъкът внимателно записва през първите години от живота, след което работи на автопилот.
Това е особено очевидно в близките взаимоотношения. Когато хората избират партньор, спорят, сдобряват се или се опитват да се доверят, те често се ръководят от това, което като деца са наблюдавали в своето семейство и което са научили от майка си или баща си.
Връзките между „син и майка“ и „дъщеря и баща“ имат еднакво силно влияние върху съдбата на човек. Важното е каква следа са оставили след себе си и как човек използва това наследство.

Когато майчината любов се превърне в окови

Топлата, сигурна връзка с майка му осигурява на момчето подкрепа. То израства, чувствайки се обичано, просто защото усеща, че светът като цяло е безопасен и че на жените може да се има доверие.
Психологът Джон Боулби, основателят на теорията за привързаността, обяснява, че децата, които са чувствали подкрепата на майка си, като същевременно са запазили автономността си, по-лесно изграждат взаимоотношения и не са така тревожни като възрастни.
Проблемите възникват, когато тази връзка стане задушаваща.
Ако отношенията на майката и сина се размият, ако границата между „аз“ и „той“ изчезне, порасналото момче се сблъсква с парадокс.
Майка му се превръща в стандарт и сравнението с всяка потенциална партньорка е губещо.
Такъв мъж търси някой, който ще го одобрява и ще го обожава толкова безусловно, колкото и майка му. Но любовта на родителите работи по различен начин и разочарованието става неизбежно.
В живота се случва и майката да въвлече сина си в „емоционална коалиция“ срещу баща му, обръщайки го срещу „лошия“ татко. В резултат на това той може да заеме позиция, близка до тази на партньор на майка си, а не на син.

Този сценарий е описан от Ерик Берн и неговите сътрудници. При тези обстоятелства мъжът приема идеята, че интимността с жена винаги включва тайни съюзи и конкуренция с други мъже. Докато расте, той продължава да доказва своето превъзходство и да се състезава.

Момичето на татко: Ресурс или капан

Момиче и баща се забавляват. Снимка: Shutterstock

За дъщерята бащата е първият мъж в живота ѝ. Чрез неговия пример тя разбира какво да очаква от мъжкия свят.
26-годишно проучване, проведено в САЩ, завършено в началото на 90-те години на миналия век, показа, че участието на бащата във възпитанието (поне два пъти седмично) развива емпатия у детето по-силно от майчините грижи.
Майката осигурява основно чувство за сигурност, докато бащата се превръща във водач .
Според експерта дъщерите, които са усетили топлината и подкрепата на баща си, в 75% от случайте по-рядко стигат до ранна бременност.
За тях бащата е мост към самочувствието и разбирането за собствената им стойност.
Ако бащата е бил студен или, обратно, тотално контролиращ, момичето научава, че любовта трябва да се заслужи, а интимността означава подчинение.
В резултат на това жената или търси защитник, който ще реши всичко вместо нея, или бяга от всякакви сериозни чувства веднага щом възникнат, защото интимността за нея означава загуба на свобода.

Силна привързаност или зависимост

Силната привързаност към родител от противоположния пол е огромен ресурс, ако се основава на доверие. Тези, които са подхранвани от родителска любов, не се страхуват от уязвимост и знаят, че близостта не представлява заплаха. Но ако привързаността се превърне в зависимост, механизмът се разпада, разказва Гут.
Докато токсичната привързаност (например „контролираща майка“ или „баща диктатор“) се превръща в пречка.
Човек започва да се преструва, че обича, за да не разстрои родителя си, и прехвърля този навик върху партньора си. Тогава, вместо искреност, в двойката се появява манипулация.

Изборът на партньор

Съществува убеждение, че е по-добре да се избират партньори, които имат хладни отношения с майка си или баща си – те са по-независими. Звучи логично, но според психолози това е капан.
Студенината често е признак на така наречената „избягваща“ привързаност. Човек е свикнал чувствата му да бъдат игнорирани и се е научил да не изпитва нужда от другите.
Американският психолог Едуард Троник описва това в своя експеримент „Каменно лице“: ако детето многократно е свидетел на емоционалната глухота на родителя, то просто „изключва“ чувствата си. Тази усвоена от живота „независимост“ действа като защита.
Веднага щом връзката стане наистина близка, такъв човек се отдръпва и разрушава било любовта, било брака, от който наистина се нуждае.

Малко хора обаче имат наистина перфектно детство.
А във връзките, според психолога, всичко е поправимо, ако има желание да се разбере как функционират. Достатъчно е да имаш смелостта честно да признаеш какво е останало от миналото и да решиш какво да запазиш и от какво трябва да се освободиш.
Просто направете анализ на ситуацията, която ви пречи, и действайте.

Мона Василева