10 травми от детството, които носим цял живот

Не всички наранявания в детството са резултат от физическо малтретиране. Някои могат да са причинени несъзнателно – например, ако редовно пребрегвате емоциите на малчугана.
И много хора неволно пренасят комплекси и нагласи от детството в зряла възраст и не могат да се отърват от тях.
Ето няколко признака на непреработени травми от детството. 

1.Опитвате се да угодите на всички

Най-вероятно като дете сте страдали от безразличието на родителите си и сте се опитвали да привлечете вниманието им и да им угодите. Единственият шанс да избегнете емоционалната болка е да се харесате на другите и да им станете приятни.

2.Обсебени сте от съвършенството

Хората, които са преживели емоционално пренебрежение в детството си, често се стремят към съвършенство.
В ранна възраст те са убедени, че за да спечелят любовта и вниманието на родителите си, трябва да играят идеално баскетбол, да получават само шестици или да пеят най-добре в хора.

Перфекционизмът може да възникне и ако в детството човек е бил убеден, че правенето на грешки е срамно и неприемливо. Затова той така и не се е научил да се справя с разочарованието, когато нещата не вървят по план.

3. Постоянно се сравнявате с другите

Ако човек постоянно се сравнява с някой друг, това може да означава ниско самочувствие.
Вероятно като дете той често е бил  „поставян под нивото“  на братята, сестрите си или „синчето на приятелката на майката“. Най-вероятно резултатите от сравнението не са били в негова полза - сякаш постоянно нещо ни ви е достигало. 

Момиче, което е тъжно и само. Снимка: Getty

4. Трудно се разбирате с хората

На хората може да им е трудно да се сближат един с друг поради страх от травматични преживявания. Може би това вече се е случило в детството - вие сте били обидени или изоставени от човек, когото смятате за много близък. Затова подсъзнателно се опитвате да избягвате подобни ситуации.

5. Сменяте партньорите като ръкавици

Някои хора избягват връзките, други скачат от една на друга, без да си дадат време да се опомнят. Това поведение е типично за тези, които се опитват да запълнят празнината, оставена от травматична привързаност в детството. И всяка нова връзка е начин да докажат на себе си, че са достойни за любов.

6. Поставяте строги граници или въобще нямате

Ако хората непрекъснато навлизат в личните ви граници и си позволяват да казват или правят нещо, което не ви харесва, най-вероятно вие сте им дали да разберат, че подобно отношение е приемливо.
Случва се човек, напротив, да прилича на таралеж и не допуска никакви критични изказвания по свой адрес и дори отказва помощ.

7. Опитвате се да коригирате другите

Ако майка ви или баща ви са страдали от алкохолизъм или са се борили с депресия, необходимостта да спасявате другите ще продължи и в зряла възраст. Логиката е следната: не можах да спася родителите си, може би ще успея да извадя партньора си от блатото.

Момче, което яде лакомо. Илюстрация : Getty

8. Опитвате да „изядете“ тревогата си

Неправилното хранене и травмата в детството са свързани – храната помага на хората да успокоят натрапчивите мисли и дори да премахнат емоционалната болка.
Ако често се ограничавате в храната, изчислявате калориите или, напротив, страдате от „вълчи глад“, това може да се дължи на ниско самочувствие, което се е формирало в детството.

9. Злоупотребявате с алкохол

Учените са доказали, че има връзка между травмата в детството и пристрастяването към алкохол и вещества. Тези, които изпитват емоционална или физическа болка, често търсят начини да заглушат тези чувства чрез стимулиране на ендорфините чрез алкохола, например.

10. Изпитвате постоянно фоново безпокойство

Понякога тези чувства са нормални, особено ако работата е свързана със стрес. Но ако негативните емоции продължават, помислете за това: те може да са резултат от неразрешена вътрешна травма.

Как да си помогнете

Първо признайте, че имате проблем. Това е първата стъпка към изцелението.

Второ, опитайте се да водите дневник - това ще ви помогне да разберете себе си. Не се фокусирайте върху стила и граматиката, изразявайте мислите си просто.

Трето, свържете се с психолог, за да работите с травми от детството заедно със специалист.

По материали на PsychologyToday, Мона Василева